Нови проекти...

От няколко месеца работим усилено по няколко нови проекта, паралелни на моето следване тук.
Малко по малко ми се иска да споделям по нещичко за тях. Ето го и първият, той е много повече на Марги, от колкото мой, но чисто технически аз отговарям за нещата.

http://www.youtube.com/watch?v=Vdeic0sw65s&feature=g-u&context=G29b16f9FUAAAAAAABAA

Любопитното е, че видеото е заснето с iPhone. Мисля, че като за снимано с телефон е доста прилично.

Само три дни...

Остават само три дни и 2011-та година свършва. Може би е време за ретроспекция и равносметка, но вътре в себе си усещам, че нещата тепърва започват, така че ще се въздържа... за сега.

Вместо това - нещо много по-прозаично - всеки път когато минавам покрай един от пешеходните мостове близо до мястото, където живеем, забелязвам странна гледка и все си мисля да я снимам, но все или бързам или нямам фотоапарат в себе си... Е, вчера най-накрая снимах:

  Ето до какво води липсата на кофи за боклук по улиците. Всъщност ми прилича на вид модерно изкуство...

Въпреки, че Осака изглежда се води за един от  най-мръсните градове в Япония, все пак (особено в сравнение със София - такава, каквато си я спомням) е забележително чист. Но от време на време човек вижда такива неща и не знае какво да мисли. Двоумя се дали да се отвратя или пък да се зарадвам, защото е ... интересно. Ето от друг ъгъл -

И последно нещо - днес снимахме поредното филмче, би трябвало утре да го мотираме и качим онлайн. Ако всичко е ок, ще правим такива неща по-често.

За довиждане - снимки на част от инструментите ми:

Гости

Тези дни имаме гости - колеги на Марги от японистиката, дойдоха в Осака за коледа. Преди няколко дни отидохме заедно до Храма на пречистващата вода, или Кийомизудера в Киото. Аз си бях взел фотоапарата с идеята да направя малко снимки на града от високо - от храма се разкрива много приятна гледка. Въпреки не особено удобните за разходки температури и студен вятър останахме доста време там и някои от нас се опитаха да фотографират. Благодарение на статив, търпение и след доста нестанали снимки, една част все пак се получиха прилично. Ето няколко по-представителни:





Бялата кула е така нареченият Киото Тауър, близо до гарата, мсиля, че съм се качвал до горе преди няколко години, но спомените ми са мъгляви малко...




Тук като силует в дясно се вижда централната сграда в храмовия комплекс на Киомизудера, с така наречената "сцена" отпред. Има история за това, че ако човек скочи от тази "сцена" и оцелее при падането, всичко с което реши да се захване ще бъде успешно. Разбира се, днес никой не скача...

Бързо започна да се стъмва, така че малко след това се прибрахме, доста поизмързнали.

Зима...

    Студено е, но не така както в София. Сняг в Осака обикновено не вали. Мисля, че миналата година имаше един ден, в който прехвърчаха малко снежинки, но не се задържаха. И толкова. Проблемът за нас е, че просто стените са тънки. Парно няма, разбира се. Излишно хабене на енергия. Добре че го има магазина за вещи втора употреба до нас. Там много евтино се продават всякакви видове отоплителни уреди. Ние ползваме стара халогенна печка, която прилича на вентилатор, но вместо перки има ... нагревател, струва ми се. Но тъй като е слабичка и май хаби доста ток, си купихме и нещо като калорифер. Всъщност ги взехме още миналата зима, но напоследък отново се сещаме за тях. И с подчертано безгрижно пренебрежение очакваме следващата сметка за ел. енергия (ха-ха).

      Ето как изглежда една типична зимна вечер в работен ден тук. Тези дни реших да снимам движението по магистралата пред нас, от пешеходния мост. Мисля, че се получи хубава снимка.

    Другото за което си мисля тези дни и се готвя психически - в края на януари ще се проведе приемен изпит за магистратура в Осакския университет, и аз ще се явя на него. В крайна сметка от това ще зависи дали ще останем тук още две години, или пък ще се приберем в България окончателно през пролетта. Така че освен всичко по малко уча. Да видим какво ще се получи.

  Трето - намерих си ново хоби - програмирам. Правя всякакви програмки и игрички за мобилни телефони. Много е забавно. Пък и ми се струва добро упражнение на мозъка встрани от японския език и лекциите по икономика. Казват, че човек трябва да прави ментална гимнастика, за да не оглупее, някой препоръчват неща като да си миеш от време на време зъбите с неудобната ръка и т.н., моят начин е програмирането.

   Е толкова за сега...

За жегата и пестенето

Лято.
За мен това е първото тук. Ако трябва да се опише с една дума - тя ще бъде влага. Струва ми се, че температурата даже на моменти е по ниска за стандартното в България по това време, но за сметка на това наистина е много влажно. Резултатът е, че човек се чувства като във сауна навън - поти се изключително много, и много бързо дрехите стават миризливи, мокри и неприятни. Местните жители често си носят малки хавлиени кърпички, с които да се бършат. Hапоследък и аз следвам примера им, добра идея е. В контраст с влажното и горещо време, когато човек влезе в обществена сграда (магазин, университет и т.н.) или пък във влака, климатикът като правило е включен на температури, които са поне с 10 гадуса по-ниски от външната. И усещането е за неприятен студ, когато изведнъж влезеш отвън. И подобно на това да скочиш в басейн с дрехите когато излизаш... Е, всичко е въпрос на навик де, вече почти не ми прави впечатление.

Последните месеци се опитвам да пестя. Това не винаги е лесно, имайки предвид изкушенията на съвременния живот, но мисля, че се справям успешно - в момента нормата ми на харчене е под 1000 йени на ден, което си е добре, струва ми се. (1000 йени в момента отговарят на приблизително 17 лева (йената пак поскъпна, а цените не намаляват, хех). Правилото е такова - всичко, което струва над 200 йени се приема за скъпо. И се мисли дали да се купи или не. И работи! Наистина успявам да поспестя малко. Подозирам че идния месец ще има разходи (пътува ми се на някъде) и тези пари ще бъдат добре дошли. Е, Осака може и да е скъп град, но не е невъзможно да се живее скромно.

за създаването на бизнес...

Тези дни лекциите в университета отново ми действат много вдъхновяващо. Като се замисля, отново нещата които научавам звучат съвсем очевидно, но от друга страна, както казва професорът ни по бизнес стратегии - учудващо е колко много хора нямат реална представа за тези базови положения. Всъщност се чудя дали това е правилното място за писане на такива неща, но .. както се казва - защо не.

Започвайки какъвто и да е бизнес, е от изключителна важност да се създаде концепция, на базата на която той да се развива. Важно е да има такава, защото дори и нещата да не вървят както се очаква, е много по-лесно да се анализират проблемите и недостатъците и съоветно концепцията на работа да се промени. Обаче, ако такава не съществува, става много трудно да се разбере какво не е наред, а ако случайно бизнесът се окаже успешен, това със сигурност ще е само временно, защото би било почти невъзможно да се каже защо именно е станал успешен.

И така, какви са най-необходимите елементи, за да се създаде една бизнес концепция:

На първо място трябва да се определи кои ще бъдат клиентите на бъдещия бизнес, и какви точно нужди / желания / потребности на тези клиенти ще бъдат задоволявани. След това - да се определи с какви ресурси и умения разполага ...хм...фирмата/създателя на бизнеса/ предприятието и дали те могат да отговорят на изискванията, поставени от нуждите на клиента.  И не на последно място трябва да се реши каква ценност /ако щете и духовна/  ще представлява бъдещия продукт за клиента.

Едва след като тези неща са определени, един бизнес може да започне да се планира...

Малко пролетно настроение

Новата учебна година започва, и както винаги трябваше да свърша малко формалности - а именно - да си извадя дтудентска идентификационна карта, както и карта от библиотеката. Както винаги това стана бързо и лесно. Но нещо друго ми направи впечатление, до сега не бях обръщал внимение. В кампуса ни има много сакури! И цяла градина пред библиотеката. Качвам снимки. Мястото е магическо...

Март...

Иска ми се да напиша нещо за последните събития в Япония. Събитията са няколко, първо голямо земетресение, породено от него цунами и породена от цунамито кризисна ситуация в една от атомните електроцентрали тук.

Нека да уточня, че при нас, в Осака земетресението почти не се усети. Цунами не ни достагна, а радиация няма. С други думи, поне на пръв поглед всичко за нас  се случва основно по телевизията. Странно, че гледайки новини, особено чуждестранните такива,  човек придобива впечатление, че едва ли не цяла Япония е потънала, а оцелелите живеят сред развалини. Но истината е, че наистина пострадали са само североизточните крайбрежни региони на главния остров Хоншу. Ние сме добре, и ако нямаше новини, изобщо даже нямаше и да разберем, че се е случило нещо... Е, по късно за известно време у дома дойдоха да спят няколко приятели, евакуирали се от Токио, където по всичко личи земетресението се е усетило силно, и по-големия проблем - имало е (и все още продължават) вторични трусове, а те със сигурност действат върху психиката - някой казват, че даже им е трудно да спят...

Е, сега нещата повече или по-малко се нормализират, така че... продължаваме.

Рециклирани велосипеди.

Тези дни най-накрая, и по ... най-добър начин се сдобихме с два велосипеда. И направихме документално филмче. Надявам се да ви хареса -

Парк в памет на изложението...

Как само звучи ! Особено на български - “Парк в памет на Изложението”. Но това е ...хм.. буквалния превод на “万博記念公園”, до колкото е възможно да има буквален превод ...
Но темата за буквалните преводи е тема за ... някой друг път, макар да крие потенциал да се превърне в интересна статия... или поне така ми се струва. Всъщност това е мястото, на което се провежда световното изложение през 1970 година.

Миналата седмица най-накрая отидохме до този парк. Бях си го поставил за цел, още повече, че е съвсем близо до мястото, където живеем. Пък и централната и ... много особена от доста гледни точки... хм.. кула на слънцето вече я видях няколко пъти, минавайки наблизо и тя упражни своята притегателна сила върху мен.

Някак се чувствам особено гледайки снимките от експото във Уикипедия, сравнявайки ги с днешния ден... Днешният парк е... тихо и спокойно място, особено в работен ден. Тук се намира японския етнографски музей, има много хубава модерна японска градина, която, според дадената ни информация представлява комбинация от всички стилове в японското градинарство от древни времена до днес.

Ето малко снимки от мястото, може би ще ви е интересно.
Това е "традиционната" градина:

Прекрасно, по японски поддържан бор: 

Все още е зима, но сливите започват да цъфтят:

Страшната кула на слънцето:

Е, за днес толкова.

Снимки

Вече няколко човека ми казват, че трябва да кача повече снимки в блога си. Е, няма да са чак много, но ето няколко, с прилежащото им разяснение.
Трябва да снимам повече...

Това е от първото ми пътуване до Токио за това ми посещение на Япония, за да посрещна по-добрата си половинка. Снимах привечер,
от върха на любимото място за наблюдение на токийските покриви - кметството в квартал Шинджуку. А защо е любимо - най вече защото е безплатно. Освен това Шинджуку ме кара да се чувствам някак си... на място. От една страна е доста футуристично (дори леко ретро - футуристично, ако разбирате какво имам предвид) а от друга страна е съвсем нормално, земно... Ако е възможно човек да изпитва някакви чувста към алмагамата от стъкло, метал, забързани служители в костюми и особени миризми, то аз съм влюбен...

Тези две снимки пък са от центъра на Осака, районът се нарича Умеда. Също е място което много ми допада, но... не е Токио. Подозирам че проблемът е в това, че все още не съм прекарал няколко дни в разходки и откриване на интересни места... Но и това ще стане, само времето да се постопли, и ние да се сдобием най-накрая с велосипеди.

А това е ... хм.. типична Японска провинция през зимата, в ниската, тихоокеанска страна, където рядко вали сняг. Снимката е от една от 3-те спирки на автобуса по линия Осака - Токио... Любопитно е, че това е едно от местата, където през средновековието са се обучавали известните нинджи в изкуството на безшумното убийство...

А това отново е от една от автобусните спирки, този път на връщане от столицата. Тя, надявам се, говори сама за себе си, но... хубаво е когато Фуджи-сан се вижда толкова ясно...

Е, това е всичко за този път, просто колкото да позапълни малко празнини, преди следващата... хм.. “статия” с много текст и почти без снимки, така, както ги обичам.

Отново Токио

Отново сме в Токио (вече не. Написах половината от този блог там, но го довършвам и доредактирам от вкъщи в Осака), а на мен ми се иска да използвам случая да споделя нещо за цените на живот в Япония. И до някъде за да сравня живота в провинцията, близо до Осака и в централно Токио, поне що се отнася до еждневните финансови разходи. Странно е, но ми се струва, че Токио е по-евтин град... Но за това по-надолу.

Този път пътувахме с дневния автобус, на Джей Ар (това е букет от компании, свързани с железопътни превози, нещо като БДЖ, но преминали в частни ръце след 1987г.), и цената беше 4200 йени в едната посока. (Осака - Токио - към 550 км. ). Това в левове прави по днешния курс 75 лева. Бяхме в болница - за преглед и две изследвания - към 6000 йени. Щеше да е значително по-скъпо, но тукашната задължителна гражданска застраховка поема 70% от медицинските разходи (това е минималната възможна полица, поне до колкото разбирам). За нашите условия и (надявам се) възможности тук в Япония това е малка сума. Друго - от единия край на Токио до другия - с едно прекачване - с метрото плащаме 190 йени. Е, вярно, в Осака от вкъщи до центъра, с една линия на метрото цената е 380 йени. Странно, но наистина транспортът тук, на запад (приема се, че Осака е в западна Япония) е по-скъп... поне железопътния такъв. Да не говорим, че осакският монорейл пък само за една спирка струва 200 йени. За 2 - 240 и т.н. (тук може би е редно да отворя скоба и да кажа, че в Япония транспортът се заплаща за изминато разстояние - колкото по-надалеч отиваш, толкова по-скъпо). Но да бъда честен - наемите в Осака са доста по-ниски от тези в Токио, а все пак парите за наем са значително перо в графата разходи за месеца. Само транспортът да не беше толкова скъп... Все повече се замисляме за колело в нашето малко семейство...

Да си поговорим за храната - и в двата града всичко зависи от къде си я купува човек. Не си спомням дали съм споменавал, но тук често се срещат магазини "за по левче", само че са по 100 йени. (105 заедно с ДДС). И продават храна. И плодове. И зеленчуци също, освен очакваните полуфабрикати и снаксове. И всеки артикул (е, почти всеки) е на тази цена. А 100 йени са... 1 лев и 76 стотинки по днешния курс. А пък ние имаме късмета да имаме един - два такива магазина наблизо. Тоест, храната, купувана от тях не е прекалено скъпа, дори и по българските стандарти. А това отново ме хвърля в размисли за България и сбърканите условия за живот... Е, както и да е. Далеч съм от мисълта, че храната е евтина в Япония, но просто, ако човек иска, може спокойно и да не харчи чак толкова много пари, просто има нужда известно количество търпение и търсене на най-правилното място, от което да се закупи даден продукт (което моята любима прави изключително ефективно... пък и готви отлично...ммм).

Съзнавам, че само едва-едва съм зачекнал темата за парите, но тук отново сме в малките часове, а очите ми започват да се затварят. Силно се надявам, че ви е било поне малко интересно и до следващия път. Тук е студено, градусите са съвсем малко над нулата, но стените ни са тънки (по японски) и едно от удоволствията, които имаме е вечер да се завием на топло и да заспим... Лека нощ