Снимки

Вече няколко човека ми казват, че трябва да кача повече снимки в блога си. Е, няма да са чак много, но ето няколко, с прилежащото им разяснение.
Трябва да снимам повече...

Това е от първото ми пътуване до Токио за това ми посещение на Япония, за да посрещна по-добрата си половинка. Снимах привечер,
от върха на любимото място за наблюдение на токийските покриви - кметството в квартал Шинджуку. А защо е любимо - най вече защото е безплатно. Освен това Шинджуку ме кара да се чувствам някак си... на място. От една страна е доста футуристично (дори леко ретро - футуристично, ако разбирате какво имам предвид) а от друга страна е съвсем нормално, земно... Ако е възможно човек да изпитва някакви чувста към алмагамата от стъкло, метал, забързани служители в костюми и особени миризми, то аз съм влюбен...

Тези две снимки пък са от центъра на Осака, районът се нарича Умеда. Също е място което много ми допада, но... не е Токио. Подозирам че проблемът е в това, че все още не съм прекарал няколко дни в разходки и откриване на интересни места... Но и това ще стане, само времето да се постопли, и ние да се сдобием най-накрая с велосипеди.

А това е ... хм.. типична Японска провинция през зимата, в ниската, тихоокеанска страна, където рядко вали сняг. Снимката е от една от 3-те спирки на автобуса по линия Осака - Токио... Любопитно е, че това е едно от местата, където през средновековието са се обучавали известните нинджи в изкуството на безшумното убийство...

А това отново е от една от автобусните спирки, този път на връщане от столицата. Тя, надявам се, говори сама за себе си, но... хубаво е когато Фуджи-сан се вижда толкова ясно...

Е, това е всичко за този път, просто колкото да позапълни малко празнини, преди следващата... хм.. “статия” с много текст и почти без снимки, така, както ги обичам.