Благодаря

Благодаря на всички за милите коментари. Радвам се, че имам вашата подкрепа, това е много важно за мен, дори и в чисто личен план. Днес ми се иска да се спра по-подробно и до колкото е възможно по-малко емоционално на проблемите, с които се сблъсквам в качеството си на учител, а и като гражданин на нашата страна... Ето, съжалявам, че ще трябва да променя и тона на писане, но в този момент имам нужда от това, така че ще помоля за разбиране и търпение моите евентуални читатели.

　И така, какви са проблемите, с които се сблъсквам? За съжаление съм принуден да поставя на първо място заплащането но труда, който полагам. То не стига за поддържане на някакъв жизнен минимум и ако позволите да използвам несвойствен за мен термин - аз работя на загуба. Дори само този факт логически води до следствието, че за да мога да си позволя... лукса да преподавам, се налага да работя поне още една работа (в моя случай няколко). От това следва, че времето, което мога да си позволя да отделя на подготовка за моите часове, за да бъдат повече или по-малко на ниво, става изключително ограничено. Ще си позволя да направя предположение, че аз не съм единствения учител в това положение. Това е и една от причините образованието в България в момента да е на това ниво, на което всички ние виждаме, че е. Разбира се, когато говорим за мотивация в работата, парите, въпреки че са един изключително важен фактор, не са единственият и в никакъв случай не би трябвало да са основен такъв. Ако при нас учителите заплатата беше основната мотивация за работа, в момента в България нямаше да има нито един учител, който да работи в държавно училище. Излиза, че въпреки ниските заплати, все още има нещо, което ни държи в училще, нали? За съжаление, мисля си, това е феномен, който трудно влеза в главите на нашите ръководители (отново съм принуден да пиша много общо, но това е положението).
Ако продължим по същия начин, то проблем номер две са учениците. Или по-скоро техните родители, които за да могад да осигурят препитание на семейството си от сутрин до вечер работят, и децата разбира се получават своето възпитание на улицата и в ... училище. Да, за съжаление при нискомотивирани учители, повечето от които вече са на годинки, и при странната идея, която все още битува в нашето общество, че строгите правила са отживелица от времето на комунизма, в училище (дори и в нашето "елитно" такова) имаме сериозен проблем с това да научим децата да са по-дисциплинирани и да работят по-сериозно (в крайна сметка си мисля, че това е едно от основните неща, които се учат в училище... така де, какво си спомняте от ... хм... химията или математиката от 10 клас нататък?). А при положение, че не виждат добри резултати от работата си, учителите разбира се, стават още по демотивирани да работят... Получава се затворен кръг, защото с това на свой ред допълнително демотивира и учениците... Но тъй като времето ми избяга, ще допиша това следващия път