Здравейте.
Виждам, че в съдържанието на това, което пиша, все повече се отдалечавам от заглавието на блога. Странно, но явно човек (е, най-малкото аз) има нужда да напише за това, което го притеснява... Някакъв вид емоционален отдушник може би...
Но тъй като годината отново свършва, ми се иска да погледна напред, и да споделя какви планове имам за тази, която следва. Първо, планирам отново да отида в Япония, този път лятото. Предполагам, че ще бъде в края на Юни, за да имаме цял месец (о да, няма да съм сам) за работа и, разбира се най-важното - за пътуване и снимки. Чисто емоционално за мен в момента това е цел номер едно. Като номер две - в момента пиша нещо като научна разработка, която евентуално ще се превърне в основата на проект, с който искам да кандидатствам за изследване на съответната тема, отново в Япония. Стискайте палци, имам мужда от цялата подкрепа, която е възможно да получа, защото (не искам да прозвучи като оправдание, но май е така) времето което прекарвам зад учителската катедра определено е довело до ръждясване на моите аналитични и писмени умения.
Иска ми се да пиша и за нещата, които се случват с мен в училище, и в живота, и може би ще го направя. Определено има за какво да пиша.
За училище - със сигурност ще работя до края на тази учебна година. След това... имам интересни предложения, и най-важното (за мен), те са свързани с възможността да се пътува до Токио поне веднъж годишно... Но и за това, когато му дойде времето.
Съзнавам, че съм много слаб като японист, и в интерес на истината, започнах да гледам сериозно и съответно да напредвам малко по-малко чак след като завърших университета и започнах да преподавам. И за това, уважаеми приятели, силно се надявам да стана по-добър през тази 2009 година, която е на прага ни. Ще положа всички усилия.
А в главата ми се въртят идеи, планове, желания, мечти... и по някакви причини една картина...
... гледам от 30-я етаж на хотела към хълмовете и островите, потопили се във водата отвъд пристанището на Хирошима. Отново вали, което прави гледката през прозореца леко нереална. Долу под мен - сгради, трамваи, движение. Но е малко подтискащо - тези хълмове са били причината атомната бомба да се хвърли точно тук, над този град...
Странни неща прави паметта ми с мен...
Е, да ви пожелая ... не, нищо няма да ви пожелавам, сигурен съм, че имате достатъчно от тези вече.
Просто се надявам идната година да е по-добра от отиващата си, но... това си зависи от нас.
Чао за сега
Няма коментари:
Публикуване на коментар