8

Captain's log. Star date 10142007.

Винаги съм искал да го кажа...
Както и да е. Темата на днешния блог е "Японската провинция". Мисля си, че тази Япония, за която повечето от нас се сещат или имат представа, е точно в провинцията, при това селската провинция. В провинцията потокът на времето забавя своето движение и човек се връща понякога с 40-50 години назад, или поне е такова усещането след като се откъснеш от големия град. Онзи ден имахме официална екскурзия из префектура Сайтама, но неочаквано за мен отидохме на село. Мястото е отдалечено на повече от 100 километра от нашия център. Не очаквах кой-знае какво, но всъщност се оказа изключително приятно. Ще оставя снимките да говорят...

На път....

След дългото (повече от два часа, благодарение на големите задръствания по магисталата) пътуване с автобус стигнахме до малко селце, с доста запазени постройки от периода Едо, но за съжаление нямаше време да се снима. Там поплувахме с лодки по Аракава, известна река, която прекосява цялата префектура Сайтама, преди да навлезе в Токио и да се влее в океана. В местността, в която бяхме Аракава тече между високи скали и е приказно красиво...
Ето тези чичковци бяха нашите гондолиери през този ден:

Ето кой ни правеше компания когато порехме вълните
Друга гледна точка...След като акостирахме на твърда земя, се насочихме към заведението за възстановяване на енергийните запаси или с други думи - ресторанта. Мястото с пълна сила може да се нарече удивително. Построено сред високи дървета в гората, масите и столовете са дървени, като в средата на всяка маса има скара с въглища и газ, на която сами готвите своята храна- вижте сами:
След като възстановихме изразходваните калории, се качихме на атобуса към следващото си цел - фабрика за производство на Уаши (или може би Ваши, както ви харесва повече - на японски се пише така -和紙) - традиционна японска хартия, която се изработва ръчно. Всъщност мястото се оказа с голяма и много красива японска градина в традициотен стил с няколко много стари къщи, ръзпръснати наоколо из нея. За самата фабрика няма да пиша, защото ще стане много пространно, пък и не обичам посещенията тип "дай да покажем на туриста как правим хартия", но ще ви оставя да се насладите на снимки от мястото, макар че те не представят и наполовина усещането да си наистина там....


А това е вашия скромен слуга, който се е превъплатил в ролята на местен жител... а това е един истински местен жител...

С това моят скромен и незначителен доклад за този интересен ден завършва. Надявам се да ви е било интересно. Е, бъдете здрави и щастливи, а пък аз ще пиша отново.