сряда, 3 октомври 2007 г.

Може би 7

Здравейте отново. Днес смятам да ви пиша за часовете, които се провеждат тук. Срам ме е да си призная, но се оказва, че съм забравил много неща от часовете по японски и сега се опитвам да наваксам. Прочее, часовете са както следва (превеждам имената им почти буквално):
1. Устно изразяване (как да се изразяваме устно!)
2. Съчинение (тук е готино, пишем на компютъра съчинения и ги изпращаме по пощата на сенсея)
3. Четене (амии... какво да ви кажа.... четем)
4. Методи на преподаване (тук учим как се преподава)
5. Слушане (това е известния Чьо-кай, слушаме разни неща и после попълваме анкетки дали сме разбрали за какво иде реч)
6. Граматика (тук повтаряме граматиката, която вече знаем (повечето от нас), с идеята да научим как да я преподаваме)
7. Курс по РС (аз като горд притежател на МАС съм малко обиден от името на курса, пък и е доста скучно - ако натиснете копчето за включване, компютърът се включва, когато натискате клавишите и сте отворили текстообработваща програма има голяма вероятност на екрана да се появят символи, отговарящи на клавишите, които натискате...)
8. Други (нещо като извънкласни занимания - оригами, калиграфия, икебана и др.)

Всяка вечер уча канджи, защото всеки четвъртък имаме канджи тест. Интересното е, че всеки може да се движи с каквато си скорост иска, защото сам си решава на тест с каква трудност да се яви, според това какво е научил. Другото са домашните, които трябва да се пишат, но не са особено сложни - задачите варират от типа гледайте новините тази вечер и после ги обсъдете в клас до прочетете поне една книга до края на месеца...

Иначе наоколо има много китайци в момента, тук са по някаква програма за китайски университети. Тези хора понякога се превръщат в голям проблем - например ако столът отваря в 18 и 30 вечерта, те в 18 и 20 са се подредили пред вратата му на опашка и чакат. Това води до скоростно изчерпване на количествата вкусна храна, и за нас остават гадостите. Затова последните дни е голяма борба кой ще стигне пъви до стола...

Днес ще ви пратя само една снимка - това са трейнспотъри, чието хоби е заснемането на минаващите влакове. Откачена работа ако питате мен, но какво ли разбирам аз...

Накрая един слух - говори се, че в стаите в които спим има инсталирани скрити камери. Жените, които чуха това се притесниха доста (ама аз се разхождам гола, ужас!) и щяха да вдигат скандал, но изглежда че никой не събра кураж да попита дали това е истина. Аз огледах внимателно моята стая и резултатите са следните - възможно е и да има камера, най-вероятно скрита в детектора за пушек на тавана, който изглежда подозрително различен от тези, които са в коридорите. Е, как ви звучи?

За сега толкова, ще се опитам следващия път да пратя и повечко снимки.

3 коментара:

Анонимен каза...

Ами да, не си първият, нито последният, мили друже, който изпитва подозрение към системата... Няма да цитирам примери, но не липсват.
Поздрави от циганско лятна София инак. Пиши - всеки твой ред е прочетен и обсъден с много внимание.
Поздрави и от Биофус.

Petyo каза...

Това че не си параноик, не значи че не те следят!

Скрити Камери каза...

чакай нещо не разбрах - хобито им е заснемането на минаващи влакове? А аз си мислех, че събирането на марки е тъпо