Със сигурност 7 продължение

Здравейте пак. Да продължим.
Та в Акихабара, както ви писах, има всичко. Притова стоките изглеждат така, че веднага ви се приисква да си купите разни неща. Мразя това чувство, особено когато съм ограничен във финансите си, какъвто е конкретния случай. Като стана дума за пари, да ви обясна как стоят нещата при мен. Спането ни е в общежитието към центъра и е безплатно. Както вече знаете, храната тук също ни е осигурена през работните дни, като има доста голям избор. През почивните дни се очаква да си купуваме продукти и да готвим, за което имаме преведени пари на банковите карти, които ни раздадоха когато дойдохме тук. Ние обаче се изхитряваме и си взимаме храна от стола за събота и неделя, макар че по принцип това не е позволено. Така че паричките до голяма степен остават на картата. Аз например в момента имам около 118000 йени (към 1300 лева приблизително), до края на този месец, когато отново ще ни превеждат пари. На практика, ако се внимава, те стигат за вичко и не се оплаквам, въпреки че някои неща тук са доста скъпи, като това важи особено за транспорта.

Така... а, сега ще прощавате, но това за което исках да пиша по начало в "Със сигурност седем" е отново посветено на моите възгледи за света, и за това как според мен трябва да стоят нещата. На първо място мисля, че презадоволяването на консуматора в нас е нещо с изключително опасни последици. Вярвам, че то води, особено при платежоспособните индивиди, до загуба на интерес към реалните проблеми на обществото, както и до загуба на социални контакти. Друг проблем е подтикването към мързел, към който водят голяма част от съвременните технологични чудеса. Искате примери? Ами ето - благодарение на филмите, интернет и компютърните игри, децата (защото те са бъдещето, нали), а и не само те, прекарват все по-малко време заедно, и все по малко разбират своите проблеми, както и тези на другите около тях, и всичко това е поради липса на пълноценна комуникация. Липсата на достатъчна комуникация води до отчуждение, което пък, вярвам, води до крайна форма на егоизъм. Смятам че това е така, защото в съвременния свят голямата ни цел е да имаме пари, с които да живеем добре, и още по-добре, и още... каквото и да означава това. Без пари, ще кажат някои, не може да се живее. Да, но защо придобиването им трябва да бъде основния ни ръководен принцип? Та нали те са само средство...

Бих попитал отново - къде са нашите ценности? Когато няма нещо голямо в живота, което да ни ръковди, всички се превръщаме в човешкия еквивалент на блуждаещи електрони, които, нямайки цел, се превръщат в жалка картинка... Е, уважаеми приятели, къде са нашите цели?

Е, тъй като не искам това блог-че да се преврърне в псевдо-философска лекция, ще спра до тук.

Преди време прочетох нещо, на което за съжаление не помня автора. Ето ви приблизителен цитат - бъдете умни, и не приемайте окончателни отгвори за нищо.

Хайде, дописане