Intro

И така, значи ще се пътува...

Ама, чакайте малко. Както казва Удхаус, никога не знам от къде да започна. Не че е кой знае колко сложно, ще кажете. Започни от начало! Ами добре. Да ви се представя - казвам се Янко Попов и съм на 25 години. По една или друга случайност успях да завърша Японистика в Софийския университет и да стана учител по японски език, икономика и география на Япония, както и други подобни предмети със странни имена в 18то СОУ в София. Член съм на Асоциацията на преподавателите по японски език в България "Кирил Радев". В свободното си време се занимавам с уеб дизайн, рисуване, както и малко с бойни изкуства. Това е на кратко моята визитка.

Така или иначе, успявайки да се преборя с моя вроден мързел и с разсеяността си, която понякога води до големи проблеми, особено когато имаш много "шефове" на главата, спечелих стипендия от Японската фондация за международен обмен за шестмесечно обучение/квалификация в центъра за Японски език в Кита-Урава, Сайтама, Япония. Ако, както казват старите хора, не ми мине котка път, то след малко повече от 40 дни заминавам. Ето от тук започва моята история и респективно, този дневник в мрежата(блог - weB LOG - BLOG - хе-хе, не знаехте , нали?). И така...

Вчера отидох до японското посолство за да подам документи за виза. Това ми напомни за1999 година, когато трябваше да чакам на огромна опашка пред немското посолство за едно едноседмично пътуване. Това беше първото ми самостоятелно излизане в чужбина (тогава бях на 17, трябваше ми разрешение от родителите, за да мога да замина). Още си спомням опашките и загубеното в чакане време. В това отношение контрастът с японското посолство е поразителен. Аз бях единственият който си вадеше виза - освен мен в консулския отдел имаше две японки, които доста живо обсъждаха медицинската застраховка на едната и дали тя покрива няраняването, което очевидно (ушечувно?) тя е получила, катерейки се по Витоша. Процедурата за получаване на виза е следната:
1. Отиваш до японското посолство;
2. Влизаш в консулския отдел;
3. Казваш, че желаеш виза;
4. Попълваш формуляр, в който пишеш с каква цел отиваш в Япония, за колко време, кой е твой гарант, къде смяташ да отседнеш и други подобни;
5. Предаваш попълнения формуляр заедно със снимка (размер като за документи; знаете, малка, анфас), задграничен паспорт и (в моя случай) покана от приемната институция;
6. Учтиво ти казват, че визата Ви ще бъде готова след два рботни дни;
7. Това е!

Тъй като свърших тази фундаментална по своето значение работа, днес си почивам и пиша този блог. Толкоз за сега, и ако ми позволите да цитирам нашите приятели анличаните - чиърз!