2

Ето че пиша за втори път.
Онзи ден си взех визата от посолството. Сега само чакам да пристигне самолетният ми билет и ще съм готов да замина. Ех, да... път... Чували ли сте израза "Човек е човек, когато е на път"? Е, когато пътувам аз също се чувствам доста по-различно отколкото по време на обикновения, ежедневен живот. През съзнателното си съществуване за първи път отидох в чужбина, когато бях на 17 - и от тогава съм бил във Франция - няколко пъти, в Германия (също няколко пъти), Люксембург, също така и на Карибските острови и в Япония, като последните две звучат по-екзотично, нали?. Ами да, от както сме в Европейския съюз, Франция и Германия са почти буквално в задния ни двор.
При всяко пътуване усещането е феерично, свързано е с очакването да видиш и да изпиташ нови неща, въобще, ако цитирам правилно, "To boldly go where no one has gone before". Е, не е като никой да не е ходил там където съм/ще съм ходил, но разбирате какво е усещането. (Между другото, малка закачка. Това последното е минало време в бъдещето. Колеги японисти - как ще го преведете на японски?;-D)
Но така или иначе, иска ми се да ви поговоря за боклука. Защо? Защото, особено в тази претъпкана София, това е един много болезнен проблем, за който искам да споделя мислите си с вас. Когато отидох във Франция за първи път (1999 г., ако не ме лъже паметта, т.е преди 8 години, нали така) ме порази огромната разлика с България в това, което се вижда на пръв поглед - подредеността и чистотата. Да, наистина, Париж е мръсен град, но често се чисти, а и има някои малки неща, които правят цялостното впечатление много благоприятно - например плочките по тротоарите са равни, няма фуги между тях, освен това няма счупени или зле подредени такива. Друго - всяка зелена площ, до колкото е възможно е превърната в градинка, а знаете колко са известни френските градини. При това, тези неща не са само на някои места, а ги има навсякъде. Освен това боклукът се рециклира.
Защо ви го пиша всичко това, ще попитате. Ами, защото в момента в София, където и да отидете, ще се натъкнете на планини от боклук. Е, да в центъра е малко по-чисто, но я се огледайте и пребройте например колко хвърлени фаса има около вас, докато извървите, примерно 20 крачки. А? Ммм да. Видяхте ли? Това го правят всички пушачи. За вас няма ли кофи бе хора?
Ами хартийки? А пликчета? А опаковки? Бутилки (предимно бирени)? Хора, ние живеем тук! Ами да сте се разхождали на скоро из някой парк? Огледайте се - БОКЛУК!
Хм, знаете ли, в Япония като цяло е много чисто - при тях често чистотата е култ. А кофи за боклук няма... Ако сте на излет в парка или в планината - прибирате си боклука в пликче и си го отнасяте. В Япония всичко се рециклира. Разбира се, за това как стоят нещата с боклука в Урава, където отивам, ще пиша, когато пристигна на място, но иначе трябва да се знае, че в Япония изхвърлянето на боклук е изключително строго. В различни дни се изнася различен тип боклук и всъщност не може да изхвърляш каквото искаш когато искаш, да не говорим пък където искаш.
Та мисълта ми е, че дали около нас е чисто или не, дали е красиво или не, си зависи от самите нас. Не искам да се увличам, но ние в България, когато е възможно, се опитваме да не спазваме правилата. Ако ги спазвахме, сега щяхме да живеем по-добре. Разбира се, според мен другата съставка на успеха е това да не позволяваме на разни нагли глупаци да ни разиграват, особено когато нарушението на правилата е очевидно.
Е, ами това е за сега, благодаря за търпението, че стигнахте чак до края. Приятен ви ден и приятни занимания с това, с което ще се занимавате. Имах един приятел, който казваше, че има някои неща, които няма как да бъдат приятни, но ако и вие сте поставени в подобна ситуация, трябва да знаете, че категориите приятно и неприятно са въпрос на гледна точка, а един оптимистично настроен човек винаги може да направи приятно от неприятното... ами да.
Адио до следващия път ;-)