2

Ето че пиша за втори път.
Онзи ден си взех визата от посолството. Сега само чакам да пристигне самолетният ми билет и ще съм готов да замина. Ех, да... път... Чували ли сте израза "Човек е човек, когато е на път"? Е, когато пътувам аз също се чувствам доста по-различно отколкото по време на обикновения, ежедневен живот. През съзнателното си съществуване за първи път отидох в чужбина, когато бях на 17 - и от тогава съм бил във Франция - няколко пъти, в Германия (също няколко пъти), Люксембург, също така и на Карибските острови и в Япония, като последните две звучат по-екзотично, нали?. Ами да, от както сме в Европейския съюз, Франция и Германия са почти буквално в задния ни двор.
При всяко пътуване усещането е феерично, свързано е с очакването да видиш и да изпиташ нови неща, въобще, ако цитирам правилно, "To boldly go where no one has gone before". Е, не е като никой да не е ходил там където съм/ще съм ходил, но разбирате какво е усещането. (Между другото, малка закачка. Това последното е минало време в бъдещето. Колеги японисти - как ще го преведете на японски?;-D)
Но така или иначе, иска ми се да ви поговоря за боклука. Защо? Защото, особено в тази претъпкана София, това е един много болезнен проблем, за който искам да споделя мислите си с вас. Когато отидох във Франция за първи път (1999 г., ако не ме лъже паметта, т.е преди 8 години, нали така) ме порази огромната разлика с България в това, което се вижда на пръв поглед - подредеността и чистотата. Да, наистина, Париж е мръсен град, но често се чисти, а и има някои малки неща, които правят цялостното впечатление много благоприятно - например плочките по тротоарите са равни, няма фуги между тях, освен това няма счупени или зле подредени такива. Друго - всяка зелена площ, до колкото е възможно е превърната в градинка, а знаете колко са известни френските градини. При това, тези неща не са само на някои места, а ги има навсякъде. Освен това боклукът се рециклира.
Защо ви го пиша всичко това, ще попитате. Ами, защото в момента в София, където и да отидете, ще се натъкнете на планини от боклук. Е, да в центъра е малко по-чисто, но я се огледайте и пребройте например колко хвърлени фаса има около вас, докато извървите, примерно 20 крачки. А? Ммм да. Видяхте ли? Това го правят всички пушачи. За вас няма ли кофи бе хора?
Ами хартийки? А пликчета? А опаковки? Бутилки (предимно бирени)? Хора, ние живеем тук! Ами да сте се разхождали на скоро из някой парк? Огледайте се - БОКЛУК!
Хм, знаете ли, в Япония като цяло е много чисто - при тях често чистотата е култ. А кофи за боклук няма... Ако сте на излет в парка или в планината - прибирате си боклука в пликче и си го отнасяте. В Япония всичко се рециклира. Разбира се, за това как стоят нещата с боклука в Урава, където отивам, ще пиша, когато пристигна на място, но иначе трябва да се знае, че в Япония изхвърлянето на боклук е изключително строго. В различни дни се изнася различен тип боклук и всъщност не може да изхвърляш каквото искаш когато искаш, да не говорим пък където искаш.
Та мисълта ми е, че дали около нас е чисто или не, дали е красиво или не, си зависи от самите нас. Не искам да се увличам, но ние в България, когато е възможно, се опитваме да не спазваме правилата. Ако ги спазвахме, сега щяхме да живеем по-добре. Разбира се, според мен другата съставка на успеха е това да не позволяваме на разни нагли глупаци да ни разиграват, особено когато нарушението на правилата е очевидно.
Е, ами това е за сега, благодаря за търпението, че стигнахте чак до края. Приятен ви ден и приятни занимания с това, с което ще се занимавате. Имах един приятел, който казваше, че има някои неща, които няма как да бъдат приятни, но ако и вие сте поставени в подобна ситуация, трябва да знаете, че категориите приятно и неприятно са въпрос на гледна точка, а един оптимистично настроен човек винаги може да направи приятно от неприятното... ами да.
Адио до следващия път ;-)

Intro

И така, значи ще се пътува...

Ама, чакайте малко. Както казва Удхаус, никога не знам от къде да започна. Не че е кой знае колко сложно, ще кажете. Започни от начало! Ами добре. Да ви се представя - казвам се Янко Попов и съм на 25 години. По една или друга случайност успях да завърша Японистика в Софийския университет и да стана учител по японски език, икономика и география на Япония, както и други подобни предмети със странни имена в 18то СОУ в София. Член съм на Асоциацията на преподавателите по японски език в България "Кирил Радев". В свободното си време се занимавам с уеб дизайн, рисуване, както и малко с бойни изкуства. Това е на кратко моята визитка.

Така или иначе, успявайки да се преборя с моя вроден мързел и с разсеяността си, която понякога води до големи проблеми, особено когато имаш много "шефове" на главата, спечелих стипендия от Японската фондация за международен обмен за шестмесечно обучение/квалификация в центъра за Японски език в Кита-Урава, Сайтама, Япония. Ако, както казват старите хора, не ми мине котка път, то след малко повече от 40 дни заминавам. Ето от тук започва моята история и респективно, този дневник в мрежата(блог - weB LOG - BLOG - хе-хе, не знаехте , нали?). И така...

Вчера отидох до японското посолство за да подам документи за виза. Това ми напомни за1999 година, когато трябваше да чакам на огромна опашка пред немското посолство за едно едноседмично пътуване. Това беше първото ми самостоятелно излизане в чужбина (тогава бях на 17, трябваше ми разрешение от родителите, за да мога да замина). Още си спомням опашките и загубеното в чакане време. В това отношение контрастът с японското посолство е поразителен. Аз бях единственият който си вадеше виза - освен мен в консулския отдел имаше две японки, които доста живо обсъждаха медицинската застраховка на едната и дали тя покрива няраняването, което очевидно (ушечувно?) тя е получила, катерейки се по Витоша. Процедурата за получаване на виза е следната:
1. Отиваш до японското посолство;
2. Влизаш в консулския отдел;
3. Казваш, че желаеш виза;
4. Попълваш формуляр, в който пишеш с каква цел отиваш в Япония, за колко време, кой е твой гарант, къде смяташ да отседнеш и други подобни;
5. Предаваш попълнения формуляр заедно със снимка (размер като за документи; знаете, малка, анфас), задграничен паспорт и (в моя случай) покана от приемната институция;
6. Учтиво ти казват, че визата Ви ще бъде готова след два рботни дни;
7. Това е!

Тъй като свърших тази фундаментална по своето значение работа, днес си почивам и пиша този блог. Толкоз за сега, и ако ми позволите да цитирам нашите приятели анличаните - чиърз!