Много години по-късно, в друг живот...

    Здравейте отново. Отдавна се съм писал, струва ми се, хех. След определено подканване е време да съживя този блог, и ще започна със текстче за това какво се случи през последните ... ахам... 7 (седем!) години. 

    Малко мрачно - Осака не се отрази добре на семейния живот. Маги и аз сме минало. Не мисля, че Япония беше основната причина за това, но определено допринесе. Най-общо казано - във времето интересите, стремежите и мечтите ни започнаха да се разминават все повече и повече. Докато накрая нишката която ни свързваше изтъня прекалено и се скъса. Нали знаете какво е усещането, когато опънете силно ластик, а той се скъса и ви плесне по ръката. В случая с междучовешките взаимоотношения - може да боли доста... 

    Тийм Окина (не си спомням дали съм писал за това преди, трябва да погледна, но накратко - това е фирмата, която направихме с мой много добър приятел) все още същесвува и даже по малко създаваме разни малки, но много интересни проекти. Малко е трудно да го правим от разстояние, защото колегата е в София, докато аз преди 2 години се преместих окончателно в Япония, но някак си успяваме.

    И как така реши да се преместиш в Япония, ще попитате. Ами ако трябва да съм съвсем честен - аз нямах желание за се прибирам въобще след като завърших Осакския университет, и се забавлявах с мисълта да си остана в Япония още тогава, но решението в крайна сметка беше съвсем ясно - ако исках да запазя семейните си отношения, трябваше да се приберем... Сега от дистанцията на времето си давам сметка, може би бих могъл да си поставя нещата и по-друг начин, но... ще го мисля при следващ replay на живота, хе-хе... А в този - намерих си подходящо човече, с което се чувствам добре, намерихме си апартаментче в околностите на град Йокохама (да, има и заводи за автомобилни гуми в околностите!), плащам си данъците като примерен... жител (щях да напиша "гражданин", но смисълът на тази дума е малко по-различен на български) и ... животът е хубав. 

    Ще продължа да пиша идните дни и седмици. Вдъхновен съм отново, и може би този път ще се получи интересно. Междувременно - качвам снимка две от миналата седмица, когато на връщане от северна Япония минах покрай централната гара на Токио и Императорския дворец.

                        Японското знаме пред гарата

              Мост над последния ров преди стените на стия замък Едо, днес Императорски дворец