Днес се разходих до университета да проверя какво става и видях моя номер на дъската със съобщенията, която днес беше аналог на "стената на плача". За разлика от България обаче, тук не изписват имената на хората и оценките, които са получили, а само изпитните номера на хората, които са си взели даден изпит - тоест в случая ако си видиш номера, значи си приет в магистърската програма на факултета по икономика. Доста неочаквано за мен се оказа, че съм си взел изпита, който бях отписал вече напълно. В резултат най-приятното в днешния ден бяха поздравленията, които получих от различни хора, няколко професора и моя научен ръководител.
Истината е, че се бях настроил изключително сериозно да се прибираме в България и в първия момент даже бях леко разочарован от това, че ще трябва да останем. Все пак, мислейки прагматично въсщност моите академични успехи ни дават време да поработим още малко без да се притесняваме финансово, а това е важно. Допълнително за това ще пиша пак по нататък, сега е време за сън и разсъждения относно бъдещето... Лека нощ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар