Токайдо през прозореца...

За няколко дена съм в Токио.
Иска ми се да напиша нещо като малък попътен дневник, но ще се огранича до снимков материал, защото е по-лесно. По пътя за насам снимах през прозореца на автобуса. Движихме се по пътя Токайдо, който свързва Киото и Токио от стари времена и гледката както винаги е много приятна.  Ето какво се получи от моите фотографии:

За фон - къдрави планини...

Тук произвеждат чай. Интересно е, че почти навсякъде от двете страни на пътя в продължение на 500 км. преобладават чаените храсти, които явно са основна селскостопанска култура заедно с ориза, поне тук.

Наближаваме Нагоя, огромен индустриален център и мястото, където е световното седалище на Тойота. Преминаваме по серия от мостове над пристанището...

Автомобили, готови за износ...

И отново оризови полета, толкова зелени през лятото...

Най-накрая, след залез слънце - пристигам в Токио. Колоната на снимката поддържа влаковите релси на гара Канда, сравнително близо до императорския дворец. Казват, че тези железа са от преди войната, и до днес отгоре минават влакове. 

Този ден пътуването приключи, и с това и тази статийка. До следващия път...

Гледката през западния прозорец, вечер...

Вечер е приятно да се излезе на балкона, вече не е толкова горещо. Диагоналната светеща линия са автомобилите, които минават пред нас -при такава дълга експозиция движещите се светлини се превръщат в линии...

Пътуване...

Два месеца след прибирането ни обратно в Япония, разчиствайки стари файлове от компютъра си, попаднах на снимки от пътуването ни насам. Реших, че вместо да ги изтрия, бих могъл да ги кача тук с малък коментар към всяка от тях. Надявам се да ви е интересно.

Летище София, Терминал 2. Самолетът за Москва е на ръкава, скоро ще се качваме.
...Това особено чувство преди да потеглиш на път...

 

Храната, която дават в този полет. София-Москва - около 2 часа и нещо. До колкото си спомням кексчето беше доста вкусно. В чашата - може би чай?

Москва, Шереметиево. В очакване на следващия полет... Контражур. Доста чакане падна - времето ни за трансфер беше от порядъка на 4-5 часа...

Нашият самолет - Airbus 330-300. Голяма машина...

Мястото за краката по време на дългия полет Москва - Токио. Под предната седалка - раницата с техника. Не прекалено комфортно, но не и прекалено неприятно, стига да има човек с какво да се разсейва... 

 

Летим над Сибир...

Когато на вън се стъмни реших да си поиграя със системата за забавление, вградена в седалката пред мен. Разглеждайки какви филми има попаднах на Кръстикът. Ето кадър от началото на филма. Между другото, винаги съм си мислил, че Майкъл Корлеоне се играе от Робърт Дениро, а се оказа че е Ал Пачино... Странно.
Както и да е, чудесно си прекарах времето с този филм.

Ето и вечерята, никак не беше лоша...

След филм и храна  се опитах да поспя. Трудна работа, въпреки че Маги се премести да спи на предния ред и имах две седалки за себе си.
И все пак - къде да си сложи краката човек...

След няколко часа се приземихме в Токио доста скапани от дългото пътуване и липса на сън. А трябваше и да загубим 4-5 часа, преди нашите приятели, при които Маги щеше да спи първите няколко дни се освободят. Като капак заваля и дъжд. Доста време обикаляхме насам-натам, чудейки се какво да правим. После си погубихме времето в едно кафене, повече спейки от колкото каквото и да е друго.

По късно отидохме до Акихабара, оставихме си багажа в шкафчетата за багаж на гарата, след приключение за търсене на правилния размер шкафче и разваляне на пари, защото заключващите механизми на тези шкафчета приемаха само монети от по 100 йени...

Е, накрая се срещнахме с нашите приятели, аз им поверих Маги се насочих към токийската гара за да хвана влака стрела за Осака. Вече беше сравнително късно, може би около 8 часа вечерта, когато се качих. Беше съвсем празен, поне в началото...

 Тук имаше значително повече място за краката ми, имаше и контакт, в който си заредих разните мобилни устройства. В последвалите 2 часа и нещо и при скорост към 300 километра час, при която в тъмното е трудно да се раличи каквото и да било през прозореца, аз се борех да не заспя съвсем, но е напълно възможно и да съм подремнал за известно време, не си спомням ясно.

Когато най накрая пристигнах в Осака бях наистина съвсем скапан, но все пак с последни сили се качих на метрото заедно с багажа (цяло чудо, че не го загубих някъде, толкова бях заспал) и след няколко спирки и малко ходене пеша си бях у дома. Обадих се на Маги да и кажа, че съм пристигнал и най-накрая заспах добре заслужен сън.

Очакваше ме дълъг ден на сутринта...

И пак...

Отново сме в Япония.

 Прибрахме се преди две около две седмици, и сега мога да пиша за това полу-размазал се върху татамито в нашия малък апартамент в покрайнините на Осака...

Завръщането в България беше... любопитно. Разбира се най-важното беше това, че видях за първи път от доста време родителите си, сестра ми и всички приятели... е, почти всички (за съжаление времето не стигна... уж го бяхме планирали...).

Времето беше топло, а цялото усещане беше за огромен контраст. До колкото си спомням и други са го казвали, но Япония е една анти-България в много отношения. Но това е само привидно, струва ми се. Разбира се, обикновените, ежедневни неща са достойни за нещо като Софийски синдром (ако София беше толкова известна, разбира се). Това е опит за алюзия с т.нар. Парижки синдром, при който японски туристи, които имат предварително създадена идеализирана представа за Париж, отиват там и срещайки се с не дотам идеалната истина получават психическо разстройство.  От друга страна японците, които познавам ми се струват доста подобни на българите като начин на възприемане на света... но знам ли.

Има нещо, което през цялото време ми се въртеше из главата докато бяхме там, и ми се струва важно. Имайки предвид общото положение в България (по-специално в София), което наблюдавах, ми се струва, че ако някой се захване с бизнес, какъвто и да е бизнес и работи както трябва, по японски примерно (имам предвид - без да мрънка, без да се оплаква, ако работи с удоволствие и с идея за перфекционизъм, без да приема работата като нещо досадно, което просто трябва да се свърши) то би трябвало да се справи много добре, имайки предвид конкуренцията...

Хм.. .интересно. Вдъхновението ми за писане избяга. Добре, спирам до тук и ще продължа отново идните дни.

Между другото това с Парижкия синдром ме наведе на мисълта за идеализираната представа за Япония у доста от българите, които познавам, и тяхната реакция, когато дойдат тук. И за това трябва да се пише, но първо трябва да си поизясня някакви неща за мен самия...

И накрая - имам прекрасни китайски колеги. И мисля сериозно за учене на мандарин.


Лека нощ.

Бурен вятър

В Токио сме, утре трябва да хванем полета за Москва, където ще се прекачим на полета на България еър за София. Така че психически се готвим за пътуването, докато навън духа силен вятър. Над Япония в момента минава метеорологична аномалия - моного ниско атмосферно наляане, в резултат на което - моного силен вятър - между 20 и 30 метра в секунда, придружен с дъжд. Поради това - много от влаковете в Токио днес не се движеха. За щастие метрото, тъй като е под земята и дъждът и вятърът не му влияят, си беше по разписание, и аз успях да се прибера в апартамента на приятелите, при които сме отседнали.

Е, след около 36 часа би трябвало да сме в София, ако всичко е ок. От доста време не съм се връщал, ще е хубаво да видя всички...

Планове

След няколко седмици ще се приберем в България за малко, което е добре дошло след толкова време в Япония. Много хора ми липсват и наистина очаквам с нетърпение да ги видя. Ще сме в София почти цял месец, и ми се струва, че това ще е добър момент за поспиране и рефлектиране върху всичко, което се случва с нас. След това отново ще се върнем в Осака и аз ще продължа ученето си тук. Междувременно ще трупаме ноухау и идеи, които да реализираме след приключването на програмата ми тук.

А сега е време да планираме времето си в България така, че да свършим максимално количество полезна работа и да успеем да се срещнем с всички, с които трябва да се срещнем, за да подновим и затвърдим мрежата си с контакти. И разбира се - с огромно нетърпение очаквам истинската вана... Тук в нашия стар японски апартамент имаме само едно малко пластмасово традиционно кубично офуро (вид японска вана - http://en.wikipedia.org/wiki/Ofuro) , в което човек в най-добрия случай трябва да седи с брадичка върху коленете си...

Другото нещо което ми липсва, и очаквам с нетърпение да се сдобия с него в България е хубав шоколад. Дам. Тук в Япония тук-таме има нелоши шоколади, но те са много скъпи, а това което се продава в магазините масово или е супер неприятно, или количеството е страшно малко за цената му.

Е, ще видим как ще бъде. Малко съм свикнал на уреден и спокоен живот тук, любопитно ми е дали отново ще има обратен културен шок.


Толкоз за сега.

Ще пиша пак.

Ха-ха!

Днес се разходих до университета да проверя какво става и видях моя номер на дъската със съобщенията, която днес беше аналог на "стената на плача". За разлика от България обаче, тук не изписват имената на хората и оценките, които са получили, а само изпитните номера на хората, които са си взели даден изпит - тоест в случая ако си видиш номера, значи си приет в магистърската програма на факултета по икономика. Доста неочаквано за мен се оказа, че съм си взел изпита, който бях отписал вече напълно. В резултат най-приятното в днешния ден бяха поздравленията, които получих от различни хора, няколко професора и моя научен ръководител.

Истината е, че се бях настроил изключително сериозно да се прибираме в България и в първия момент даже бях леко разочарован от това, че ще трябва да останем. Все пак, мислейки прагматично въсщност моите академични успехи ни дават време да поработим още малко без да се притесняваме финансово, а това е важно. Допълнително за това ще пиша пак по нататък, сега е време за сън и разсъждения относно бъдещето... Лека нощ.

Другата Япония...

   Тази вечер създадох нов видеоклип, от разни парчеца, снимани миналата година. Много е кратък, но е направен с любов. Това е "другата Япония", която детето в мен, закърмено с научна фантастика така обича. Моля:

The aftermath...

Приключих с изпитите, резултатите ще излязат след три седмици. За съжаление след първата част от изпита, този по английски, след който останах с приповдигнато настроение и доста напомпано самочувствие дойде време за втората - интервюто. Казвам за съжаление, защото след него останах с ... горчив вкус в устата.

Причината разбира се е в мен основно, но ми се стори, че и комисията никак не беше добронамерена. Не ми се видяха и неутрални. Направо си беше враждебно настроението. Нищо чудно този тип интервюта в Япония винаги така да се провеждат, за да уплашат кандидата, не знам. При всяко положение на мен ми дойде в повече, и като че ли не можах да защитя добре идеите си. Най вече защото след всяка една, която казвах, отговорът на комисията, в лицето на председателя и беше - "това не е ли малко наивна и глупава идея?"... Така че не знам какво да мисля... ще почакаме и ще видим резултатите, но не съм особено обнадежден. Хубавата страна е, че ако нещата стоят така, скоро ще се приберем, а толкова отдавна не сме си били у дома наистина... Какво по-хубаво.

Човек трябва да е наясно с приоритетите си, струва ми се, а моите винаги са били на първо място това да се чувствам уютно в кожата си, а пък определено не се чувствах уютно онзи ден, а и сега също, макар че ми минава полека. Така че може би в края на седмицата пак ще съм добре, нали така!

И така, нищо чудно да стане време да изпълним план "Б"... За него - по нататък.

Между два изпита

Преди малко приключи първият ми изпит за влизане в магистърска програма в Оскаския университет. Изпитите през зимата са два - изпит по английски език и устен изпит - интервю.  Е, аз току що приключих с този по английски - представляваше два специализирани икономически текста, с въпроси отворен тип, на които трябва да се отговори. Не ми се сториха особено сложни. Интересно да се отбележи, че както често се случва, отново бях единственият европеец сред море от азиатци. Както винаги събрах доста погледи.

Сега съм в една от компютърните зали на ОУ и ползвам безплатния интернет за студенти. Интервюто ще започне след около час и половина и се готвя психически. Резултатите ще станат ясни в началото на февруари (на 9 ти, ако правилно разбирам). Някъде по това време ще се разбере и дали ще ми удължат стипендията или пък не... Но за всичко това и за моите предположения как ще се стекат обстоятелствата ще пиша пак, когато се прибера вкъщи. А сега - продължавам със сърфиране на нета и психическа подготовка...

Изпит...

И така, утре е денят на "съдбоносния" изпит. Ще пиша повече след като мине. А за сега - моля за стиснати палци...

Януари...

Тези дни се готвя за изпити. Най-вече психически. Освен това се разхождаме с Маги всяка сутрин по около час, час и нещо и обсъждаме живота. Ето и любопитна снимка, направена по време на тези разходки - от любимата ми серия зловещи табели :

Не се качвайте в колата на непознати хора!

Мдам...

Малко случайни снимки ... и ЧНГ!

Ще споделя с вас малко снимки от последните седмица - две, надявам се да ви харесат.

        "Паркът не е тоалетна за кучета и котки"...

     Осака. Трудно ми е да опиша усещането от това място, малко е като в някой сайбърпънк филм.

     От парка до нас. Много приятно се хори по тези паднали иглички.

     В Япония рядко се вижда толкова груб надпис - "Риболовът забранен. Не влизай!". Любопитно е, че във всички такива "градски" езерца тук риболовът е забранен. И всичките без изключение са оградени, често с много внушителна ограда. Явно в миналото са се случвали инциденти...

Е, толкова за днес, после пак.