Снимки

Вече няколко човека ми казват, че трябва да кача повече снимки в блога си. Е, няма да са чак много, но ето няколко, с прилежащото им разяснение.
Трябва да снимам повече...

Това е от първото ми пътуване до Токио за това ми посещение на Япония, за да посрещна по-добрата си половинка. Снимах привечер,
от върха на любимото място за наблюдение на токийските покриви - кметството в квартал Шинджуку. А защо е любимо - най вече защото е безплатно. Освен това Шинджуку ме кара да се чувствам някак си... на място. От една страна е доста футуристично (дори леко ретро - футуристично, ако разбирате какво имам предвид) а от друга страна е съвсем нормално, земно... Ако е възможно човек да изпитва някакви чувста към алмагамата от стъкло, метал, забързани служители в костюми и особени миризми, то аз съм влюбен...

Тези две снимки пък са от центъра на Осака, районът се нарича Умеда. Също е място което много ми допада, но... не е Токио. Подозирам че проблемът е в това, че все още не съм прекарал няколко дни в разходки и откриване на интересни места... Но и това ще стане, само времето да се постопли, и ние да се сдобием най-накрая с велосипеди.

А това е ... хм.. типична Японска провинция през зимата, в ниската, тихоокеанска страна, където рядко вали сняг. Снимката е от една от 3-те спирки на автобуса по линия Осака - Токио... Любопитно е, че това е едно от местата, където през средновековието са се обучавали известните нинджи в изкуството на безшумното убийство...

А това отново е от една от автобусните спирки, този път на връщане от столицата. Тя, надявам се, говори сама за себе си, но... хубаво е когато Фуджи-сан се вижда толкова ясно...

Е, това е всичко за този път, просто колкото да позапълни малко празнини, преди следващата... хм.. “статия” с много текст и почти без снимки, така, както ги обичам.

Отново Токио

Отново сме в Токио (вече не. Написах половината от този блог там, но го довършвам и доредактирам от вкъщи в Осака), а на мен ми се иска да използвам случая да споделя нещо за цените на живот в Япония. И до някъде за да сравня живота в провинцията, близо до Осака и в централно Токио, поне що се отнася до еждневните финансови разходи. Странно е, но ми се струва, че Токио е по-евтин град... Но за това по-надолу.

Този път пътувахме с дневния автобус, на Джей Ар (това е букет от компании, свързани с железопътни превози, нещо като БДЖ, но преминали в частни ръце след 1987г.), и цената беше 4200 йени в едната посока. (Осака - Токио - към 550 км. ). Това в левове прави по днешния курс 75 лева. Бяхме в болница - за преглед и две изследвания - към 6000 йени. Щеше да е значително по-скъпо, но тукашната задължителна гражданска застраховка поема 70% от медицинските разходи (това е минималната възможна полица, поне до колкото разбирам). За нашите условия и (надявам се) възможности тук в Япония това е малка сума. Друго - от единия край на Токио до другия - с едно прекачване - с метрото плащаме 190 йени. Е, вярно, в Осака от вкъщи до центъра, с една линия на метрото цената е 380 йени. Странно, но наистина транспортът тук, на запад (приема се, че Осака е в западна Япония) е по-скъп... поне железопътния такъв. Да не говорим, че осакският монорейл пък само за една спирка струва 200 йени. За 2 - 240 и т.н. (тук може би е редно да отворя скоба и да кажа, че в Япония транспортът се заплаща за изминато разстояние - колкото по-надалеч отиваш, толкова по-скъпо). Но да бъда честен - наемите в Осака са доста по-ниски от тези в Токио, а все пак парите за наем са значително перо в графата разходи за месеца. Само транспортът да не беше толкова скъп... Все повече се замисляме за колело в нашето малко семейство...

Да си поговорим за храната - и в двата града всичко зависи от къде си я купува човек. Не си спомням дали съм споменавал, но тук често се срещат магазини "за по левче", само че са по 100 йени. (105 заедно с ДДС). И продават храна. И плодове. И зеленчуци също, освен очакваните полуфабрикати и снаксове. И всеки артикул (е, почти всеки) е на тази цена. А 100 йени са... 1 лев и 76 стотинки по днешния курс. А пък ние имаме късмета да имаме един - два такива магазина наблизо. Тоест, храната, купувана от тях не е прекалено скъпа, дори и по българските стандарти. А това отново ме хвърля в размисли за България и сбърканите условия за живот... Е, както и да е. Далеч съм от мисълта, че храната е евтина в Япония, но просто, ако човек иска, може спокойно и да не харчи чак толкова много пари, просто има нужда известно количество търпение и търсене на най-правилното място, от което да се закупи даден продукт (което моята любима прави изключително ефективно... пък и готви отлично...ммм).

Съзнавам, че само едва-едва съм зачекнал темата за парите, но тук отново сме в малките часове, а очите ми започват да се затварят. Силно се надявам, че ви е било поне малко интересно и до следващия път. Тук е студено, градусите са съвсем малко над нулата, но стените ни са тънки (по японски) и едно от удоволствията, които имаме е вечер да се завием на топло и да заспим... Лека нощ