И така, отново имам виза в паспорта и билет в джоба... Това последното е просто фигуративен израз, защото билетът е електронен. Мъничко ми липсва усещането за солидност, което придаваше веществеността на билета... и мислите, които пораждаше - почти все едно си на път в главата си още преди да си тръгнал... ммм да. Но това вече е минало. Жалко.
Получих си разпечатка на електронния билет и ваучер за хотел на официална церемония в Японското посолство в София. Трябваше да държа благодарствено слово на японски език, а това се оказа ... хм... по-трудно от колкото бях очаквал. Е, криво ляво се справих, пък и сушито, което приготвя главния готвач в резиденцията на японския посланик е изключително вкусно, така че преживяването за мен все пак премина в графа положителни, макар и с малко.
И така - пътувам в събота, с Луфтханза, през Франкфурт и имам престой от един ден (в хотел Шератон Тауърз на летището) . В неделя следобед ме очаква и втория полет - Франкфурт - Осака. Казват, че Луфтханза лети с Еърбъс 380 до Токио, но изглежда, че до Осака не е така. Искаше ми се да се повозя на гиганта, но ... някой друг път.
И така, ако позволите да си послужа с тези думи - във вятъра се усеща солеността на океана, а миризмата е на бамбук и ароматни пръчици, примесена с уханието на варен ориз и ...много дъжд.
Нямам търпение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар