Отново рестарт?

Измина ... ужасно много време от последните мисли, които скромно нахвърлих тук. Всъщност просто животът ми се отдалечи максимално от Япония до колкото това е възможно.

Но... курсът отново, след сериозно забавяне, е насочен в правилната посока. Този път като изследовател. Подробностите са мъгляви обаче. За това - с подробности ще се занимавам по-късно.

Иска ми се да споделя нещо, което ми се върти в главата от известно време насам. И е свързано с нещата, които виждам като отношение на българите към Япония. Какво имам предвид - хората, струва ми се, обикновено имат идеализирана представа за това място... докато не отидат там и не видят че... и японците са хора като всички останали. Другият сериозен въпрос е, че повечето хора, отивайки в Япония, не знаят изобщо японски език, или ако все пак са учили, то това не е на особено високо ниво. Като резултат - отивайки в Япония с огромни очаквания и с ... предварително съставени представи, сблъсквайки се с реалността, разочарованието е много често (веднага се сещам за книгата на С. Герджиков например).

Смятам, че от огромна важност преди да се отиде в Япония за повече време е ученето на японски език, при това на наистина сериозно ниво. Ако това не е така, у човек се създава лъжливото усещане за комфорт, че е научил нещо, че дори и да не е перфектно, ще се оправи ... И разочарованието и ... стената с които се сблъсква впоследствие са солидни.

Другата страна на медала, разбира се, е японската култура. А тя също се учи чрез езика - от опит мога да кажа, че в нито един случай човек няма да се оправи с езика, ако превежда буквално изреченията от родния си език на японски в главата си. Именно тук си проличава ролята на културата, която се крие зад думите, а тя (или по-точно нейното повърхностно проявление) е доста различна.

Типичен пример - в Япония, като знак за учтивост винаги се избягва прякото отрицание - обяснението е, че по този начин избягваме нарушението на хармонията и не нараняваме чувствата на събеседника си. За това, когато се налага да откажем нещо на някого на японски, то това по правило се прави с непреки изрази, които често изглеждат като - ами доста е трудно, може, но не точно днес и други. Ако човек познава езика и културата добре, веднага разбира, че му отказват. Само че когато нещата не стоят така - човек приема това, което му се казва буквално ... и се блъска в стената. Чувал съм да се казват и такива неща - японците всъщност са лицемери, много лъжат, мързеливи са... До голяма степен, вярвам, че тези определения се дължат именно на непознаване на езика и културните му особености. И още нещо. Помислете си колко разнообразни характери имаме тук в България, и колко различни типове хора. А пък населението ни е около 7 милиона нали? В Япония населението се приближава до 130 милиона. Мисля, че логиката е, че всичко това което имаме тук, би трябвало да го има и в Япония, само че в много по-големи мащаби. За характерите на хората се отнася същото - те са най-разнообразни. Със сигурност има и лъжци и лицемери, и неприятни типове. Точно както и тук. Но ги има и качествените, страхотните, правилните хора. Просто мащабите са различни. И последно, като закачка. Колко българи познавате лично? А това какъв процент е от 7 милиона? А японци? Останалото са стереотипи.