Нагоя

Днес сутринта се върнах от Нагоя, където отидох за да се срещна с моя стара и любима преподавателка по японски език (и един от по-интересните хора, които познавам), и освен това да се видя с "моите хора" от Токио, за да им свърша малко работа. Нагоя е чудесна в това отношение, защото е точно по средата между Осака и Токио, даже малко по-близо до Осака, което е подходящо, защото пътуването ми излезе значително по-евтино отколкото ако трябваше да ходя до Токио. Дори съвсем неочаквано за мен се оказа, че с влак е по-евтино от колкото с автобус. Разбира се, тъй като това е Япония, вариантите за транспорт варираха от Шинкансен - влак стрела, разстоянието се взима за около 40 минути и цена около 6000 йени, с експресен влак - около два часа (приблизително 4500 йени) или с обикновен, с много прекачвания но за сметка на това с неповторимата гледка на японската провинция - за около 4 часа и нещо. Но пък е с около 1000 йени по-евтино от автобуса (около 2600 йени), така че пред мен нямаше дилема кое да избера. Интересно е че за някои от прекачванията имах по-малко от минута време, и въпреки това, тъй като влаковете бяха точни до секунда, се справих без проблеми. Тук ми се иска да отбележа свое малко наблюдение - поне що се отнася до влакове изглежда, че Осака и особено Нагоя са технологично доста назад от Токио например, и това се усеща най-вече по интериора на влаковете, който тук е доста ретро, както и по машините за продажба на билети, като представете си, в Нагоя дори нямат тъч скриин...
За край - ето снимка от замъка в Нагоя - за съжаление в края на Втората световна война след бомбардировка е унищожен, и от това което се вижда на снимката, само камъните са оригинални...

Декември...

Вече е последният месец от тази година.

Аз започнах да научавам нови неща в университета, а това е добре. Защо иначе съм тук, нали? Любопитно е, че нещата свързани с икономиката, след като ти ги обяснят звучат ужасно просто и логично, и си казваш - ха, ама аз защо го уча това, ми то си е очевидно... Да, обаче без съответната подготовка, която сега преминавам, и да ме попитате, изобщо няма да се сетя за ... поне 90 процента от нещата...
Най-накрая започвам и да намирам сериозен смисъл в това с което съм се захванал. Тоест с няколко думи - приятно е да научаваш нови неща и да разкриваш нови хоризонти!

Честно казано през цялото време, докато течеше моето кандидатстване за тази програма се чудех, дали съм на прав път, при положение, че досега основно се занимавах с педагогика. Всъщност винаги съм приемал настоящето си приключение като предизвикателство - просто а да видя дали ще се справя. Е, най-накрая нещата започват да са ми интересни наистина. Да видим какво ще се получи...

И накрая нещо конкретно от тези очевидните неща, за които говорех по-горе - въпрос - как може една малка фирма да се конкурира с лидера в съответната област на един и същи пазар? (тук искам да отворя скоба, че всички примери върху които работим са от японския пазар, който е достатъчно голям за да поддържа дори наистина големи предприятия, без да се налага те да излизат на международните пазари. За мен е много особено това, че много от преподавателите в университета говорят основно за вътрешния пазар, като че ли външния не съществува изобщо. И това е в Япония, която икономически оцелява именно благодарение на износа си... ). Дам. Както и да е. Отговорът е, че малката фирма трябва да предложи нещо, което лидерът няма, например да създаде някаква ценност, която да е се превърне в достатъчно важна за клиента, за да предпочете стоката на съответната фирма. Например - значително по добро обслужване. Или пък да се съсредоточи само в определена ниша на пазара, или в случая с Япония - само в определена географска област и да стане силна там, или да работи с по- ниски цени или комбинация от горните.... и т.н. и т.н. А пък ми се струва, че това са все очевидни неща, но... не се сещам на прима виста за тях. Изглежда, че имам още толкова много да уча... нямам търпение!

Осъвременяване на информацията

От последното ми писане най-накаря се преместих в собствен апартамент (е, под наем е, но си е само наши). Той е съвсем празен, с изключение на две лампи и една малка маса с къси крачета, които купих. Лампите са на старо, но са високотехнологични и с дистанционно управление. Като се върнем трябва да си купим футони за да има върху какво да се спи, след това на дневен ред са неща като пералня, електрическа тенджера за ориз, печка, хладилник и т.н.

Сега пиша от Токио, където тази сутрин посрещнах моята спътница в живота на летище Нарита. След два дни обратно в Осака. Ужасно добре се чувствам отново в Токио. Както казват - стара любов ръжда не хваща. А градът си е огромен, мил, и гостоприемен, точно както си го спомням. Другия месец ще дойда пак. Най-евтиния начин да се предвижи човек между двата мегаполиса е с нощен автобус. Стига да не е в натоварен ден (петък или понеделник) дори и доста луксозен автобус (със седалки, които стават на легла и тн.) е по джоба ми - около 5 - 6 хиляди йени (към 60-70 лева).

Ще се опитам да кача снимки тези дни, правя доста, но с телефона си, крайно време е да извадя тежката огледално рефлексна артилерия и да я пусна в действие. Има какво да се снима, съвсем определено. И така до следващия път.

Продължение

От 5 дена съм тук -
Живея временно в къщата, пред която е паркирано скутерчето. Мястото е приятно, малко стара дървена постройка, с татами на пода и онези прекасни хартиени плъзгащи се врати. Изключително спокойно място, с леко провинциален привкус, нарича се Тойонака, а подкварталчето, в което се намирам се казва Сакура но чоо, в превод - градът на вишните. Имаме и едни много любопитен съсед -
Доста често се изляга по този начин на оградата и изглежда като истинския господар на близките къщи, пък и гледа именно по такъв собственически начин.

През деня ходя на лекции в Осакския университет, в икономическия факултет. Тъй като съм изследовател, а не редовен студент, мога да посещавам които си искам лекции, и няма нужда да се явявам на изпити и да получавам кредити. В този смисъл имам достатъчно време за да уча специализирани термини, да обикалям насам-натам и т.н. Ако всичко е наред од следващия семестър ще вляза в програмата за магистри тук и от Април ще стана редовен студент. А до тогава ще се опитам да посъбера колкото може повече знания в главата си.

А тук последните два дни вали - ето снимка от централна Осака, която направих вчера -

И още една от там - мястото се нарича Умеда - полето със сливите.

И днес дъждът продължава. Ето и как се чувства съседът, когато е мокър-
Аз също се чувствах по подобен начин. Но поне мога да се изкъпя и да спя на топло...

Осака 1 - трип рипорт част първа

Е, вече съм в Осака. Отново съм си у дома, или поне така се чувствам.

Ех... Ето и доклад за пътуването до Япония, илюстриран със снимков материал. Пътят беше поетапен - първо София - Франкфурт. Имаше доста внушително присъсттвие на изпращачи - това, въпреки някои свои досадни моменти, беше доста приятно, почуствах се важен, а това гъделичка самочувствието. Първият етап от пътя беше изпълнен с боинг 737 - ето снимка през илюминатора на самолета малко след като се качих на него, на софийското летище.
И в полет -Може би и храната ще ви е любопитна - ето какво дават - хлебче и блокче марс (размер - миниатюрен).
И още нещо - както виждате, в самолета няма ред номер 13...
...
Кацаме във Франкфурт -
Там имах предплатен хотел - Шератон Тауърз до летището. Това е гледката от прозореца, аерогарата е сградата в ляво, до крановете-


След приятна вечер, но без много сън бях готов за втория си полет, този път значително по- дълъг. Този път самолетът е Еърбъс А340-600. Преди качването на самолета се случи нещо интересно - съобщиха по уредбата, че са продали повече билети за този полет, от колкото има места, и предлагаха полет в първа класа с алтернативен маршрут до Осака (през Хонг Конг), плюс компенсация от между 600 и 6000 евро(вече не си спомням съвсем правилно кое от двете беше)... Но докато се наканя да се обадя, защото ми звучеше привлекателно, вече трима японци си бяха сменили полета, и за мен не остана. Нищо, важното е че стигнах в Япония на време. Снимка на огромното крило на самолета, тъкмо рулира към пистата за излитане -

Не можах да се кача на А380, но за сметка на това един кацна пред нас -
.. наистина внушителна гледка, няма как да се предаде с тази снимка... Е излетяхме, и скоро след това ни сервираха солети със сок...

Запознах се със съседа си от дясно - шеф на фирма за авточасти от Хирошима, договорихме се да му отида някой ден на посещение в завода...
После дойде и вечерята - значително по-добре от първия полет -
Скоро, летейки на изток, слънцето започна да залязва...

След това се опитах да спя... не особено успешно, седалките в икономическата класа просто не са създадени за сън в тях... Е, когато се поосвестих самолетът вече беше приближил японските брегове, когато се приземихме на летище Кансай беше облачно и леко валеше -

Имиграционните процедури и прибирането на багажа беше организирано точно и експедитивно по японски... Ето ми багажа на една пейка пред изхода на летището, докато си сортирах документите -

Е, после на влака и към мястото, където ще живея около месец. Оставям ви със снимките от влака, очаквайте продължение.

Тръгвам

След два часа съм на летището.
Чакам този момент от доста време, и напрежението е много приятно. И така, до след няколко дни, когато ежедневието, но японското ежедневие, ще си поиска своето... а до тогава - ще се опитам да спя в самолетите.

5 дни и. . .

И така, отново имам виза в паспорта и билет в джоба... Това последното е просто фигуративен израз, защото билетът е електронен. Мъничко ми липсва усещането за солидност, което придаваше веществеността на билета... и мислите, които пораждаше - почти все едно си на път в главата си още преди да си тръгнал... ммм да. Но това вече е минало. Жалко.

Получих си разпечатка на електронния билет и ваучер за хотел на официална церемония в Японското посолство в София. Трябваше да държа благодарствено слово на японски език, а това се оказа ... хм... по-трудно от колкото бях очаквал. Е, криво ляво се справих, пък и сушито, което приготвя главния готвач в резиденцията на японския посланик е изключително вкусно, така че преживяването за мен все пак премина в графа положителни, макар и с малко.

И така - пътувам в събота, с Луфтханза, през Франкфурт и имам престой от един ден (в хотел Шератон Тауърз на летището) . В неделя следобед ме очаква и втория полет - Франкфурт - Осака. Казват, че Луфтханза лети с Еърбъс 380 до Токио, но изглежда, че до Осака не е така. Искаше ми се да се повозя на гиганта, но ... някой друг път.

И така, ако позволите да си послужа с тези думи - във вятъра се усеща солеността на океана, а миризмата е на бамбук и ароматни пръчици, примесена с уханието на варен ориз и ...много дъжд.
Нямам търпение...

Подробности

И така, най-накрая стана отново време да се готвя психически за пътуване до Япония. Подробностите - ще замина в началото на октомври и ще работя в Осакския университет. Темата ми е мениджмънт и е достатъчно широко написана, за да имам възможност да я стесня, според указанията на научния ми ръководител. Между другото, намирането на такъв се оказа и един малък кошмар. Препоръчвам на всички, които имат планове да заминат по програмата та японското министерство на образованието за специализиране, да си създадат, ако е възможно връзки с японски университетски преподаватели по съответната специалност от сега, в един момент може да се окаже безценно. Но... за всичко това ще мисля повече след 3 месеца, когато му дойде времето.
Малко след като аз пристигна и жена ми ще дойде, което е много приятно, защото последният път беше доста тежко. Вярвам, че нещото, наречено носталгия е най-вече свързано с хора, а не с места... А когато най-важния човек е до теб, винаги е приятно.
А иначе от доста време очаквам с нетърпение да замина... Липсват ми японската кухня, храмовете, градините, реда и чистия въздух ... Имам чувството, че съм се състарил жестоко дишайки всеки ден софийския прах... Е, още малко трябва да се потърпи, но най-накрая начертания курс е правилен и метафоричния кораб на объркания човешки живот, борейки се с теченията се е насочил към изгрева. Вече мога да си позволя усмивка.

Отново рестарт?

Измина ... ужасно много време от последните мисли, които скромно нахвърлих тук. Всъщност просто животът ми се отдалечи максимално от Япония до колкото това е възможно.

Но... курсът отново, след сериозно забавяне, е насочен в правилната посока. Този път като изследовател. Подробностите са мъгляви обаче. За това - с подробности ще се занимавам по-късно.

Иска ми се да споделя нещо, което ми се върти в главата от известно време насам. И е свързано с нещата, които виждам като отношение на българите към Япония. Какво имам предвид - хората, струва ми се, обикновено имат идеализирана представа за това място... докато не отидат там и не видят че... и японците са хора като всички останали. Другият сериозен въпрос е, че повечето хора, отивайки в Япония, не знаят изобщо японски език, или ако все пак са учили, то това не е на особено високо ниво. Като резултат - отивайки в Япония с огромни очаквания и с ... предварително съставени представи, сблъсквайки се с реалността, разочарованието е много често (веднага се сещам за книгата на С. Герджиков например).

Смятам, че от огромна важност преди да се отиде в Япония за повече време е ученето на японски език, при това на наистина сериозно ниво. Ако това не е така, у човек се създава лъжливото усещане за комфорт, че е научил нещо, че дори и да не е перфектно, ще се оправи ... И разочарованието и ... стената с които се сблъсква впоследствие са солидни.

Другата страна на медала, разбира се, е японската култура. А тя също се учи чрез езика - от опит мога да кажа, че в нито един случай човек няма да се оправи с езика, ако превежда буквално изреченията от родния си език на японски в главата си. Именно тук си проличава ролята на културата, която се крие зад думите, а тя (или по-точно нейното повърхностно проявление) е доста различна.

Типичен пример - в Япония, като знак за учтивост винаги се избягва прякото отрицание - обяснението е, че по този начин избягваме нарушението на хармонията и не нараняваме чувствата на събеседника си. За това, когато се налага да откажем нещо на някого на японски, то това по правило се прави с непреки изрази, които често изглеждат като - ами доста е трудно, може, но не точно днес и други. Ако човек познава езика и културата добре, веднага разбира, че му отказват. Само че когато нещата не стоят така - човек приема това, което му се казва буквално ... и се блъска в стената. Чувал съм да се казват и такива неща - японците всъщност са лицемери, много лъжат, мързеливи са... До голяма степен, вярвам, че тези определения се дължат именно на непознаване на езика и културните му особености. И още нещо. Помислете си колко разнообразни характери имаме тук в България, и колко различни типове хора. А пък населението ни е около 7 милиона нали? В Япония населението се приближава до 130 милиона. Мисля, че логиката е, че всичко това което имаме тук, би трябвало да го има и в Япония, само че в много по-големи мащаби. За характерите на хората се отнася същото - те са най-разнообразни. Със сигурност има и лъжци и лицемери, и неприятни типове. Точно както и тук. Но ги има и качествените, страхотните, правилните хора. Просто мащабите са различни. И последно, като закачка. Колко българи познавате лично? А това какъв процент е от 7 милиона? А японци? Останалото са стереотипи.