Културен шок

Здравейте отново. Доста се забавих с тази статийка, но какво да се прави... живот.
От завръщането ми от Япония мина доста време. Ако трябва да съм точен - 3 месеца и нещо...
Сега, поглеждайки назад от дистанцията на времето, самият факт, че съм бил в Япония ми се струва
малко нереален. Прекалено много се потопих в (ще използвам клише, не се сърдете) сивото ежедневие на нашите ... хм, ще ги нарека ...български реалности.
Иска ми се да поразсъждавам за това, с ваше позволение. Не искам да обиждам никого, а пък и не е много далновидно, за това смятам да не споменавам имена, но изпитвам сериозно недоволство от хората, от които зависи работата ми, такава, каквато е сега в момента... Пиша простичко - ние българите (включвам и себе си в това число, макар че се опитвам да се боря със себе си) сме мързеливи, некомпетентни, глупави, безинициативни... ммм да, олекна ми.
Извинете че ви занимавам с моите проблеми, но... казват, че не е хубаво човек да пази тези неща в себе си, защото бързо му окапва косата... Е, така убивам стреса. След Япония човек (е, поне аз) получава т.н. обратен културен шок, който се отразява демотивиращо и до някъде отрезвяващо, и усеща, че вече не е в една развита и уредена страна, а на едно място, където наглостта и простащината са се превърнали в основни ценности... Да... Ще попитате - и все пак, защо с такива мрачни краски говоря за нашата татковина. Ами ще ви напиша - от както се прибрах работя като учител по Японски език (отново). Заплатата, която получавам месечно е (дръжте се да не паднете) 230 плюс- минус 5 лева (стигат за - транспорт от вкъщи до училище и обратно - месечно 70 лева, останалото харча за закуски, за да не умра от глад - 5 лева дневно.. това е). А през седмицата правя основно това... И после хората се чудят защо учителите стачкуват, а образованието дълбае на дъното... Ами ето - за да могат учителите да си позволят лукса да преподават в държавно училище, те трябва да работят поне още една работа, иначе просто не става. Простичко казано - най базовото изискване за един учител да може да си върши работата, е да е жив. Е, опитайте да живеете само с 230 лв. на месец и едновременно с това да бъдете добър учител... Чувам, че министърът на образованието се хвалел, че учителите получавали средно поне по 600 лв, а имало и такива, които получават по 1000. Познайте колко такива колеги има в училищата, в които работа... Точно така, познахте... 0. НИТО ЕДИН!!! А най неприятно ми е, че основният проблем не е в заплащането, а в пълното безхабиерие.... добре, стига толкова.
Само една мисъл, която ми хрумна, май съм го писал и по-рано - къде са ни ценностите, и целите към които се стремим? Къде е смисълът в това, че всеки ден ходим на работа ( и тук аз нямам предвид само моята работа) освен този, гадния и глупав, но неизбежен - както казват -" ...ми, бачкам за да имам пари... Ако имах немаше да бачкам..."

Дъждът вали силно. Големи, тежки капки се блъскат с хиляди в прозореца ми, а гръмотевици свирят в своя хаотичен рок ритъм. А в главата ми изплуват нереални образи на градини, на камъни, на силен вятър, който отвява всичко и чупи чадърите на хората близо до една гара, нисък поклон и думите "добре дошли", а после - "благодаря Ви"...