10

Здравейте пак.
Тези дни се събраха много впечатления, ще разказвам подред.
Първо на дневен ред и по важност е това, което нарекох "Преживяването с тайфуна". Всечки сте чували тази думичка, но какво е това? Ами простичко казано буря. Само че, тъй като се образува в океана, тя е придружена с ураганни ветрове и изключително интересното явление, което аз условно ще наричам "хоризонтален дъжд". Това е снимка от Шинджуку. Ако се загледате, ще забележите, че горните етажи на тези сгради са леко замъглени - облаците бяха на тази височина - около 100-120 метра от земята, и се движеха със скорост, ако се вярва на прогнозата да времето, която тук при тайфун показват на всеки 15тина минути, около 80 км. в час. Тук за първи път видях и хоризонтален дъжд. Нали разбирате, вятърът духа така силно, че дъждът вали почти успоредно на земната повърхност. това разбира се автоматично прави чадърите излишни - а моят например, от силния вятър се счупи изключително бързо... Всички знаете какво е това да ти се обърне чадъра от някой повей на вятъра. Е тук чадърите не само се обръщат, но и моментално се счупват, или да използваме по силна дума - потрошват се... Изключително интересно преживяване, ако сте с неопренов костюм. Иначе - ставате мокър за отрицателно време. Ат тук през пролетта и есента тези явления не са рядкост - например този тайфун беше номер 20 - тук ги номерират, с пореден номер - този явно е бил двайстия подред за тази година. А на следващи ден беше слънчево, и с изключение на счупетините чадъри, които човек може да види по кофите, нищо друго не напомняше за него.
Като пиша кофи, и се сещам за въпрос/тема номер две - кофите. Тук няма да има снимки, защото и кофите в Япония са изключително малко, а тези, които все пак съществуват, са строго специализирани само за определен тип боклук, най- често празни алуминиеви кутийки от напитки. Взимайки придвид това, както и огромното население, си мисля че чистотата тук би могла да засрами доста европейски градове. Не казвам, че няма боклук, не, просто е изненадващо малко. Хората тук просто не са научени да цапат. Ето, например в училище всеки ден след часовете учениците задължително остават да си почистят класната стая - тук няма чистачки, а под почистване не се рабира само прибиране да боклука - хората си търкат пода с парцали, бършат прах и т.н. И си мисля дали това не е добър старт в живота, и как биха реагирали нашите ученици, ако от утре например въведем задължитлно почистване след часовете...(не ми казвайте, сещам се - ама аз съм с нови дрехи, ще се изцапам... ама как ще чистя - нали си има чистачка...или пък ооо, ама този боклук не съм го направил аз...)
За финал - ето ви забавна снимка -
Това е вагон във влака, който е само за жени от 8 до 9.30 сутрин и от 20 до 21.30 вечерта. Тогава е прословутия час пик, по време на който транспортът е претъпкан, и жените, страхувайки се от посегателства от страна на неприлични чичковци, си имат отделен вагон...
Е, за сега ви пожелавам приятен ден, пък скоро ще се видим отново качени върху насочените електрони, които ни свързват както си седим пред нашите компютърни монитори.