9

Здравейте отново.
Днешната тема ще бъде архитектура. Има две подточки - а) - традиционна и б) - модерна
Днес не съм в настроение да пиша много, и съответно отново ще оставя снимките да говорят сами за себе си... е няма съвсем да се разминете без обясненията ми де...

Това е Сайтама, новият градски център, много интересно място, а като атмосфера напомня малко на парижкия Ла Дефонс, макар че изгежда по-чисто и малко по-модерно....
Ето ви и един футуристичен мост - на мен лично ми харесва как изглежда...
Отдолу, както виждате, има релси. Япония е страна на влаковете, и те до голяма степен заместват това, което в другите страни представлява автомобилния транспорт. Куриозно е, особено за нас, българите, но тук е по-удобно и по-бързо до стигнеш до някъде с влак, отколкото с кола или автобус. Въобще влаковете заместват това, което ние сме свикнали да наричаме градски транспорт... с тази разлика, че особено тук, в околностите на Токио понятието отделен град става много размито - трудно е да се каже къде свършва единия и къде започва другия град... Другото различно е, че влаковете тук обикновено не закъсняват, а интервалите между два влака по една и съща линия са, според натовареността на линията и деня от седмицата между приблизително 1 и 10 минути, като повечето, с които аз ползвам са на всеки 4-6минути. Въобще, ако трябва да опиша железопътната система с една дума, то тя ще бъде "удобна". Другото, което поне за мен е интересно е количеството високи сгради, като може да приемем, че всяка сграда на повече от 20 етажа е висока. Ами те са нявсякъде в големия град. На последък се строят много жилищни сгради - приличат на нашите панелени блокове, но са на по 30-40 и дори 50 етажа.... как ви се струва? Това не са офис-сгради, а жилищни такива! А такива сгради има в огромно количество, и непрекъснато се строят нови.... въобще, сигурно от въздуха Токио прилича на таралеж.... Но аз, уважаеми читатели, отново се отвлякох... Следващите снимки не са с архитектурна насоченост, а по-скоро с декоративно канализационна... Въобще, мисля си че като направя повече снимки, ще напиша отделна статийка (или както се казват тук отделните елементи в блога, май публикация, ако се вярва на българския превод на blogger.com) посветена на капаците на канали - техният дизайн е изкуство сам по себи си - ето

Ок, ето ви за десерт и малко традиционна архитектура- тук няма да пиша - насладете се на красотата-
Е, това е за днес, аз отивам да снимам капаци на канали.

8

Captain's log. Star date 10142007.

Винаги съм искал да го кажа...
Както и да е. Темата на днешния блог е "Японската провинция". Мисля си, че тази Япония, за която повечето от нас се сещат или имат представа, е точно в провинцията, при това селската провинция. В провинцията потокът на времето забавя своето движение и човек се връща понякога с 40-50 години назад, или поне е такова усещането след като се откъснеш от големия град. Онзи ден имахме официална екскурзия из префектура Сайтама, но неочаквано за мен отидохме на село. Мястото е отдалечено на повече от 100 километра от нашия център. Не очаквах кой-знае какво, но всъщност се оказа изключително приятно. Ще оставя снимките да говорят...

На път....

След дългото (повече от два часа, благодарение на големите задръствания по магисталата) пътуване с автобус стигнахме до малко селце, с доста запазени постройки от периода Едо, но за съжаление нямаше време да се снима. Там поплувахме с лодки по Аракава, известна река, която прекосява цялата префектура Сайтама, преди да навлезе в Токио и да се влее в океана. В местността, в която бяхме Аракава тече между високи скали и е приказно красиво...
Ето тези чичковци бяха нашите гондолиери през този ден:

Ето кой ни правеше компания когато порехме вълните
Друга гледна точка...След като акостирахме на твърда земя, се насочихме към заведението за възстановяване на енергийните запаси или с други думи - ресторанта. Мястото с пълна сила може да се нарече удивително. Построено сред високи дървета в гората, масите и столовете са дървени, като в средата на всяка маса има скара с въглища и газ, на която сами готвите своята храна- вижте сами:
След като възстановихме изразходваните калории, се качихме на атобуса към следващото си цел - фабрика за производство на Уаши (или може би Ваши, както ви харесва повече - на японски се пише така -和紙) - традиционна японска хартия, която се изработва ръчно. Всъщност мястото се оказа с голяма и много красива японска градина в традициотен стил с няколко много стари къщи, ръзпръснати наоколо из нея. За самата фабрика няма да пиша, защото ще стане много пространно, пък и не обичам посещенията тип "дай да покажем на туриста как правим хартия", но ще ви оставя да се насладите на снимки от мястото, макар че те не представят и наполовина усещането да си наистина там....


А това е вашия скромен слуга, който се е превъплатил в ролята на местен жител... а това е един истински местен жител...

С това моят скромен и незначителен доклад за този интересен ден завършва. Надявам се да ви е било интересно. Е, бъдете здрави и щастливи, а пък аз ще пиша отново.

Със сигурност 7 продължение

Здравейте пак. Да продължим.
Та в Акихабара, както ви писах, има всичко. Притова стоките изглеждат така, че веднага ви се приисква да си купите разни неща. Мразя това чувство, особено когато съм ограничен във финансите си, какъвто е конкретния случай. Като стана дума за пари, да ви обясна как стоят нещата при мен. Спането ни е в общежитието към центъра и е безплатно. Както вече знаете, храната тук също ни е осигурена през работните дни, като има доста голям избор. През почивните дни се очаква да си купуваме продукти и да готвим, за което имаме преведени пари на банковите карти, които ни раздадоха когато дойдохме тук. Ние обаче се изхитряваме и си взимаме храна от стола за събота и неделя, макар че по принцип това не е позволено. Така че паричките до голяма степен остават на картата. Аз например в момента имам около 118000 йени (към 1300 лева приблизително), до края на този месец, когато отново ще ни превеждат пари. На практика, ако се внимава, те стигат за вичко и не се оплаквам, въпреки че някои неща тук са доста скъпи, като това важи особено за транспорта.

Така... а, сега ще прощавате, но това за което исках да пиша по начало в "Със сигурност седем" е отново посветено на моите възгледи за света, и за това как според мен трябва да стоят нещата. На първо място мисля, че презадоволяването на консуматора в нас е нещо с изключително опасни последици. Вярвам, че то води, особено при платежоспособните индивиди, до загуба на интерес към реалните проблеми на обществото, както и до загуба на социални контакти. Друг проблем е подтикването към мързел, към който водят голяма част от съвременните технологични чудеса. Искате примери? Ами ето - благодарение на филмите, интернет и компютърните игри, децата (защото те са бъдещето, нали), а и не само те, прекарват все по-малко време заедно, и все по малко разбират своите проблеми, както и тези на другите около тях, и всичко това е поради липса на пълноценна комуникация. Липсата на достатъчна комуникация води до отчуждение, което пък, вярвам, води до крайна форма на егоизъм. Смятам че това е така, защото в съвременния свят голямата ни цел е да имаме пари, с които да живеем добре, и още по-добре, и още... каквото и да означава това. Без пари, ще кажат някои, не може да се живее. Да, но защо придобиването им трябва да бъде основния ни ръководен принцип? Та нали те са само средство...

Бих попитал отново - къде са нашите ценности? Когато няма нещо голямо в живота, което да ни ръковди, всички се превръщаме в човешкия еквивалент на блуждаещи електрони, които, нямайки цел, се превръщат в жалка картинка... Е, уважаеми приятели, къде са нашите цели?

Е, тъй като не искам това блог-че да се преврърне в псевдо-философска лекция, ще спра до тук.

Преди време прочетох нещо, на което за съжаление не помня автора. Ето ви приблизителен цитат - бъдете умни, и не приемайте окончателни отгвори за нищо.

Хайде, дописане

Със сигурност 7

Здравейте отново. Ще започна със снимка -
Заглавието и, скромно бих споделил, е гениално - "Аз в Акихабара". Какво ще кажете?
Да видим сега.... предполагам, че повечето от вас знаят какво е това "Акихабара", но има със сигурност едно малцинство читатели, които не знаят. За тях ще обясня, а на когото не му е интересно - моля да прескочи тези няколко реда. Добре, разбрахме се. Е, прескочихте ли обясненията? Не? Е, ами четете тогава. Акихабара, преведено буквално от японски език означава поле на есенните листа и звучи доста романтично, но, както се вижда и от снимката, името не отговаря добре на същността на товя място. Всъщност наоколо няма никакво поле, да не говорим за есенни листа. На практика в радиус от десетки километри от мястото, на което е напраена тази снимка няма никакви полета. Ами да, наоколо е Токио - ако се вярва на Уикипедия - най-гъстонаселената урбанистична агломерация във света - тук живеят приблизително 35 милиона и двеста хиляди души. Я да видим тук колко пъти влиза цялото население на България? Та за Акихабара - ами това е мястото на което се продава "от пиле мляко" в електрониката, компютърните игри, комиксите, както и хоби моделите, при това в общи линии на всичко за което можете да се сетите, както и за моного неща за които никога не бихте си помислили....
....очаквайте продължение.....

Може би 7

Здравейте отново. Днес смятам да ви пиша за часовете, които се провеждат тук. Срам ме е да си призная, но се оказва, че съм забравил много неща от часовете по японски и сега се опитвам да наваксам. Прочее, часовете са както следва (превеждам имената им почти буквално):
1. Устно изразяване (как да се изразяваме устно!)
2. Съчинение (тук е готино, пишем на компютъра съчинения и ги изпращаме по пощата на сенсея)
3. Четене (амии... какво да ви кажа.... четем)
4. Методи на преподаване (тук учим как се преподава)
5. Слушане (това е известния Чьо-кай, слушаме разни неща и после попълваме анкетки дали сме разбрали за какво иде реч)
6. Граматика (тук повтаряме граматиката, която вече знаем (повечето от нас), с идеята да научим как да я преподаваме)
7. Курс по РС (аз като горд притежател на МАС съм малко обиден от името на курса, пък и е доста скучно - ако натиснете копчето за включване, компютърът се включва, когато натискате клавишите и сте отворили текстообработваща програма има голяма вероятност на екрана да се появят символи, отговарящи на клавишите, които натискате...)
8. Други (нещо като извънкласни занимания - оригами, калиграфия, икебана и др.)

Всяка вечер уча канджи, защото всеки четвъртък имаме канджи тест. Интересното е, че всеки може да се движи с каквато си скорост иска, защото сам си решава на тест с каква трудност да се яви, според това какво е научил. Другото са домашните, които трябва да се пишат, но не са особено сложни - задачите варират от типа гледайте новините тази вечер и после ги обсъдете в клас до прочетете поне една книга до края на месеца...

Иначе наоколо има много китайци в момента, тук са по някаква програма за китайски университети. Тези хора понякога се превръщат в голям проблем - например ако столът отваря в 18 и 30 вечерта, те в 18 и 20 са се подредили пред вратата му на опашка и чакат. Това води до скоростно изчерпване на количествата вкусна храна, и за нас остават гадостите. Затова последните дни е голяма борба кой ще стигне пъви до стола...

Днес ще ви пратя само една снимка - това са трейнспотъри, чието хоби е заснемането на минаващите влакове. Откачена работа ако питате мен, но какво ли разбирам аз...

Накрая един слух - говори се, че в стаите в които спим има инсталирани скрити камери. Жените, които чуха това се притесниха доста (ама аз се разхождам гола, ужас!) и щяха да вдигат скандал, но изглежда че никой не събра кураж да попита дали това е истина. Аз огледах внимателно моята стая и резултатите са следните - възможно е и да има камера, най-вероятно скрита в детектора за пушек на тавана, който изглежда подозрително различен от тези, които са в коридорите. Е, как ви звучи?

За сега толкова, ще се опитам следващия път да пратя и повечко снимки.