Отново сме в Япония.
Прибрахме се преди две около две седмици, и сега мога да пиша за това полу-размазал се върху татамито в нашия малък апартамент в покрайнините на Осака...
Завръщането в България беше... любопитно. Разбира се най-важното беше това, че видях за първи път от доста време родителите си, сестра ми и всички приятели... е, почти всички (за съжаление времето не стигна... уж го бяхме планирали...).
Времето беше топло, а цялото усещане беше за огромен контраст. До колкото си спомням и други са го казвали, но Япония е една анти-България в много отношения. Но това е само привидно, струва ми се. Разбира се, обикновените, ежедневни неща са достойни за нещо като Софийски синдром (ако София беше толкова известна, разбира се). Това е опит за алюзия с т.нар. Парижки синдром, при който японски туристи, които имат предварително създадена идеализирана представа за Париж, отиват там и срещайки се с не дотам идеалната истина получават психическо разстройство. От друга страна японците, които познавам ми се струват доста подобни на българите като начин на възприемане на света... но знам ли.
Има нещо, което през цялото време ми се въртеше из главата докато бяхме там, и ми се струва важно. Имайки предвид общото положение в България (по-специално в София), което наблюдавах, ми се струва, че ако някой се захване с бизнес, какъвто и да е бизнес и работи както трябва, по японски примерно (имам предвид - без да мрънка, без да се оплаква, ако работи с удоволствие и с идея за перфекционизъм, без да приема работата като нещо досадно, което просто трябва да се свърши) то би трябвало да се справи много добре, имайки предвид конкуренцията...
Хм.. .интересно. Вдъхновението ми за писане избяга. Добре, спирам до тук и ще продължа отново идните дни.
Между другото това с Парижкия синдром ме наведе на мисълта за идеализираната
представа за Япония у доста от българите, които познавам, и тяхната реакция, когато дойдат тук. И за това трябва да се пише, но първо трябва да си поизясня някакви неща за мен самия...
И накрая - имам прекрасни китайски колеги. И мисля сериозно за учене на мандарин.
Лека нощ.
