Студено е, но не така както в София. Сняг в Осака обикновено не вали. Мисля, че миналата година имаше един ден, в който прехвърчаха малко снежинки, но не се задържаха. И толкова. Проблемът за нас е, че просто стените са тънки. Парно няма, разбира се. Излишно хабене на енергия. Добре че го има магазина за вещи втора употреба до нас. Там много евтино се продават всякакви видове отоплителни уреди. Ние ползваме стара халогенна печка, която прилича на вентилатор, но вместо перки има ... нагревател, струва ми се. Но тъй като е слабичка и май хаби доста ток, си купихме и нещо като калорифер. Всъщност ги взехме още миналата зима, но напоследък отново се сещаме за тях. И с подчертано безгрижно пренебрежение очакваме следващата сметка за ел. енергия (ха-ха).
Ето как изглежда една типична зимна вечер в работен ден тук. Тези дни реших да снимам движението по магистралата пред нас, от пешеходния мост. Мисля, че се получи хубава снимка.
Другото за което си мисля тези дни и се готвя психически - в края на януари ще се проведе приемен изпит за магистратура в Осакския университет, и аз ще се явя на него. В крайна сметка от това ще зависи дали ще останем тук още две години, или пък ще се приберем в България окончателно през пролетта. Така че освен всичко по малко уча. Да видим какво ще се получи.
Трето - намерих си ново хоби - програмирам. Правя всякакви програмки и игрички за мобилни телефони. Много е забавно. Пък и ми се струва добро упражнение на мозъка встрани от японския език и лекциите по икономика. Казват, че човек трябва да прави ментална гимнастика, за да не оглупее, някой препоръчват неща като да си миеш от време на време зъбите с неудобната ръка и т.н., моят начин е програмирането.
Е толкова за сега...
