Нагоя

Днес сутринта се върнах от Нагоя, където отидох за да се срещна с моя стара и любима преподавателка по японски език (и един от по-интересните хора, които познавам), и освен това да се видя с "моите хора" от Токио, за да им свърша малко работа. Нагоя е чудесна в това отношение, защото е точно по средата между Осака и Токио, даже малко по-близо до Осака, което е подходящо, защото пътуването ми излезе значително по-евтино отколкото ако трябваше да ходя до Токио. Дори съвсем неочаквано за мен се оказа, че с влак е по-евтино от колкото с автобус. Разбира се, тъй като това е Япония, вариантите за транспорт варираха от Шинкансен - влак стрела, разстоянието се взима за около 40 минути и цена около 6000 йени, с експресен влак - около два часа (приблизително 4500 йени) или с обикновен, с много прекачвания но за сметка на това с неповторимата гледка на японската провинция - за около 4 часа и нещо. Но пък е с около 1000 йени по-евтино от автобуса (около 2600 йени), така че пред мен нямаше дилема кое да избера. Интересно е че за някои от прекачванията имах по-малко от минута време, и въпреки това, тъй като влаковете бяха точни до секунда, се справих без проблеми. Тук ми се иска да отбележа свое малко наблюдение - поне що се отнася до влакове изглежда, че Осака и особено Нагоя са технологично доста назад от Токио например, и това се усеща най-вече по интериора на влаковете, който тук е доста ретро, както и по машините за продажба на билети, като представете си, в Нагоя дори нямат тъч скриин...
За край - ето снимка от замъка в Нагоя - за съжаление в края на Втората световна война след бомбардировка е унищожен, и от това което се вижда на снимката, само камъните са оригинални...

Декември...

Вече е последният месец от тази година.

Аз започнах да научавам нови неща в университета, а това е добре. Защо иначе съм тук, нали? Любопитно е, че нещата свързани с икономиката, след като ти ги обяснят звучат ужасно просто и логично, и си казваш - ха, ама аз защо го уча това, ми то си е очевидно... Да, обаче без съответната подготовка, която сега преминавам, и да ме попитате, изобщо няма да се сетя за ... поне 90 процента от нещата...
Най-накрая започвам и да намирам сериозен смисъл в това с което съм се захванал. Тоест с няколко думи - приятно е да научаваш нови неща и да разкриваш нови хоризонти!

Честно казано през цялото време, докато течеше моето кандидатстване за тази програма се чудех, дали съм на прав път, при положение, че досега основно се занимавах с педагогика. Всъщност винаги съм приемал настоящето си приключение като предизвикателство - просто а да видя дали ще се справя. Е, най-накрая нещата започват да са ми интересни наистина. Да видим какво ще се получи...

И накрая нещо конкретно от тези очевидните неща, за които говорех по-горе - въпрос - как може една малка фирма да се конкурира с лидера в съответната област на един и същи пазар? (тук искам да отворя скоба, че всички примери върху които работим са от японския пазар, който е достатъчно голям за да поддържа дори наистина големи предприятия, без да се налага те да излизат на международните пазари. За мен е много особено това, че много от преподавателите в университета говорят основно за вътрешния пазар, като че ли външния не съществува изобщо. И това е в Япония, която икономически оцелява именно благодарение на износа си... ). Дам. Както и да е. Отговорът е, че малката фирма трябва да предложи нещо, което лидерът няма, например да създаде някаква ценност, която да е се превърне в достатъчно важна за клиента, за да предпочете стоката на съответната фирма. Например - значително по добро обслужване. Или пък да се съсредоточи само в определена ниша на пазара, или в случая с Япония - само в определена географска област и да стане силна там, или да работи с по- ниски цени или комбинация от горните.... и т.н. и т.н. А пък ми се струва, че това са все очевидни неща, но... не се сещам на прима виста за тях. Изглежда, че имам още толкова много да уча... нямам търпение!