Осъвременяване на информацията

От последното ми писане най-накаря се преместих в собствен апартамент (е, под наем е, но си е само наши). Той е съвсем празен, с изключение на две лампи и една малка маса с къси крачета, които купих. Лампите са на старо, но са високотехнологични и с дистанционно управление. Като се върнем трябва да си купим футони за да има върху какво да се спи, след това на дневен ред са неща като пералня, електрическа тенджера за ориз, печка, хладилник и т.н.

Сега пиша от Токио, където тази сутрин посрещнах моята спътница в живота на летище Нарита. След два дни обратно в Осака. Ужасно добре се чувствам отново в Токио. Както казват - стара любов ръжда не хваща. А градът си е огромен, мил, и гостоприемен, точно както си го спомням. Другия месец ще дойда пак. Най-евтиния начин да се предвижи човек между двата мегаполиса е с нощен автобус. Стига да не е в натоварен ден (петък или понеделник) дори и доста луксозен автобус (със седалки, които стават на легла и тн.) е по джоба ми - около 5 - 6 хиляди йени (към 60-70 лева).

Ще се опитам да кача снимки тези дни, правя доста, но с телефона си, крайно време е да извадя тежката огледално рефлексна артилерия и да я пусна в действие. Има какво да се снима, съвсем определено. И така до следващия път.

Продължение

От 5 дена съм тук -
Живея временно в къщата, пред която е паркирано скутерчето. Мястото е приятно, малко стара дървена постройка, с татами на пода и онези прекасни хартиени плъзгащи се врати. Изключително спокойно място, с леко провинциален привкус, нарича се Тойонака, а подкварталчето, в което се намирам се казва Сакура но чоо, в превод - градът на вишните. Имаме и едни много любопитен съсед -
Доста често се изляга по този начин на оградата и изглежда като истинския господар на близките къщи, пък и гледа именно по такъв собственически начин.

През деня ходя на лекции в Осакския университет, в икономическия факултет. Тъй като съм изследовател, а не редовен студент, мога да посещавам които си искам лекции, и няма нужда да се явявам на изпити и да получавам кредити. В този смисъл имам достатъчно време за да уча специализирани термини, да обикалям насам-натам и т.н. Ако всичко е наред од следващия семестър ще вляза в програмата за магистри тук и от Април ще стана редовен студент. А до тогава ще се опитам да посъбера колкото може повече знания в главата си.

А тук последните два дни вали - ето снимка от централна Осака, която направих вчера -

И още една от там - мястото се нарича Умеда - полето със сливите.

И днес дъждът продължава. Ето и как се чувства съседът, когато е мокър-
Аз също се чувствах по подобен начин. Но поне мога да се изкъпя и да спя на топло...

Осака 1 - трип рипорт част първа

Е, вече съм в Осака. Отново съм си у дома, или поне така се чувствам.

Ех... Ето и доклад за пътуването до Япония, илюстриран със снимков материал. Пътят беше поетапен - първо София - Франкфурт. Имаше доста внушително присъсттвие на изпращачи - това, въпреки някои свои досадни моменти, беше доста приятно, почуствах се важен, а това гъделичка самочувствието. Първият етап от пътя беше изпълнен с боинг 737 - ето снимка през илюминатора на самолета малко след като се качих на него, на софийското летище.
И в полет -Може би и храната ще ви е любопитна - ето какво дават - хлебче и блокче марс (размер - миниатюрен).
И още нещо - както виждате, в самолета няма ред номер 13...
...
Кацаме във Франкфурт -
Там имах предплатен хотел - Шератон Тауърз до летището. Това е гледката от прозореца, аерогарата е сградата в ляво, до крановете-


След приятна вечер, но без много сън бях готов за втория си полет, този път значително по- дълъг. Този път самолетът е Еърбъс А340-600. Преди качването на самолета се случи нещо интересно - съобщиха по уредбата, че са продали повече билети за този полет, от колкото има места, и предлагаха полет в първа класа с алтернативен маршрут до Осака (през Хонг Конг), плюс компенсация от между 600 и 6000 евро(вече не си спомням съвсем правилно кое от двете беше)... Но докато се наканя да се обадя, защото ми звучеше привлекателно, вече трима японци си бяха сменили полета, и за мен не остана. Нищо, важното е че стигнах в Япония на време. Снимка на огромното крило на самолета, тъкмо рулира към пистата за излитане -

Не можах да се кача на А380, но за сметка на това един кацна пред нас -
.. наистина внушителна гледка, няма как да се предаде с тази снимка... Е излетяхме, и скоро след това ни сервираха солети със сок...

Запознах се със съседа си от дясно - шеф на фирма за авточасти от Хирошима, договорихме се да му отида някой ден на посещение в завода...
После дойде и вечерята - значително по-добре от първия полет -
Скоро, летейки на изток, слънцето започна да залязва...

След това се опитах да спя... не особено успешно, седалките в икономическата класа просто не са създадени за сън в тях... Е, когато се поосвестих самолетът вече беше приближил японските брегове, когато се приземихме на летище Кансай беше облачно и леко валеше -

Имиграционните процедури и прибирането на багажа беше организирано точно и експедитивно по японски... Ето ми багажа на една пейка пред изхода на летището, докато си сортирах документите -

Е, после на влака и към мястото, където ще живея около месец. Оставям ви със снимките от влака, очаквайте продължение.

Тръгвам

След два часа съм на летището.
Чакам този момент от доста време, и напрежението е много приятно. И така, до след няколко дни, когато ежедневието, но японското ежедневие, ще си поиска своето... а до тогава - ще се опитам да спя в самолетите.