И така, най-накрая стана отново време да се готвя психически за пътуване до Япония. Подробностите - ще замина в началото на октомври и ще работя в Осакския университет. Темата ми е мениджмънт и е достатъчно широко написана, за да имам възможност да я стесня, според указанията на научния ми ръководител. Между другото, намирането на такъв се оказа и един малък кошмар. Препоръчвам на всички, които имат планове да заминат по програмата та японското министерство на образованието за специализиране, да си създадат, ако е възможно връзки с японски университетски преподаватели по съответната специалност от сега, в един момент може да се окаже безценно. Но... за всичко това ще мисля повече след 3 месеца, когато му дойде времето.
Малко след като аз пристигна и жена ми ще дойде, което е много приятно, защото последният път беше доста тежко. Вярвам, че нещото, наречено носталгия е най-вече свързано с хора, а не с места... А когато най-важния човек е до теб, винаги е приятно.
А иначе от доста време очаквам с нетърпение да замина... Липсват ми японската кухня, храмовете, градините, реда и чистия въздух ... Имам чувството, че съм се състарил жестоко дишайки всеки ден софийския прах... Е, още малко трябва да се потърпи, но най-накрая начертания курс е правилен и метафоричния кораб на объркания човешки живот, борейки се с теченията се е насочил към изгрева. Вече мога да си позволя усмивка.
