Здравейте отново.
Както казват старите хора - времето тече много бързо, а всичко, колкото и да е хубаво - свършва.
Ето че моят престой в Япония клони към своя край. Изпитите свършиха, в момента съм в Киото, на последната екскурзия, преди да си замина. Посетихме Хирошима, Кобе, Нара и Осака, т.е. отново Кансай. Да не помислите, че ми е омръзнало? Не, напротив, страхотно е. Само дето поради непредвидени гравитационни сили моят фотоапарат вече не работи така добре както преди и съответно снимки няма... Е, имам си и видеокамера де... Тези от вас, с които ще се видя, като се прибера другата седмица (да, следващия петък съм при вас) ще видят хубави филмчета, освен снимките...
Много съм щастлив, че се прибирам, но ми е тъжно че си тръгвам... Може би се повтарям, но Япония е прекрасно място, където човек може да види всичко - от прекрасни, до ужасни неща. И смятам че съм късметлия поради факта, че по някакъв начин съм свързан с това място...
Най - често задавания въпрос на младия изучаващ японски език е "защо решихте да се занимавате с японски?". Е най-накрая мога да дам един добър отговор - "Обичам безкрайното търпение и вниманието към всеки детайл, които отдават японските майстори от всяка област на изкуството и културата на своите творения, особено когато говорим за традиционна култура. "
Е, как ви се струва? Пожелавам на всеки да види тази страна и да може, до колкото е възможно да я разбере, заслужава си.
Иначе, замисляйки се за този блог, не знам... Може би ще продължа да пиша по малко за неща, свързани с Япония и с работата ми, свързана с нея... Плюс това, разбира се, не смятам че съм за последен път тук, а напротив, така че със сигурност ще има какво да се пише. Но както казват - ще поживеем и ще видим. За сега дописане на всички, ще пиша още веднъж като се прибера в София, а после ще видим.... Може би сега е добър момент да се върнете назад в моя блог и да го прочетете целия от начало - не е толкова много, пък и чакам коментари и въпроси, току виж съм написал и нещо повече....
