11.5

Здравейте отново.
Днес нашата среща ще се превърне в един вид продължение на предишната...

Темата е отново есен. Защо пак, ще попитате вие - ами, казано просто, вчера видях най-красивата есенна картина, която някога съм виждал изобщо. Съвсем не може да се сравнява с това, което ви пратих в номер 11... Имах шанса със стари приятели да се разходя до Никко - едно интересно място на около 100 км. на север от центъра, където живея. Никко е известно с това, че тук е погребан Токугава Иеясу - човекът който окончателно обединява Япония в самото начало на 17-ти век, дава начало на династията шогуни, управяващи страната в продължение на повече от 250 години. Той е и човекът който мести столицата от Киото в Едо (което е старото име на днешно Токио) и не на последно място е прототипът на Торанага сама от "Шогун". Освен с Токугава, Никко е известно с множеството си храмове, както и красивите градини. Както знаете, заедно с френските и английските, японските градини са едни от най-известните в света. Сега ще се постарая да ви покажа защо -


Накрая, за да не ви стане скучно, ви пращам себе си на фона на момиджи - така на японски се казва това дърво - на прост български - клен.
И съвсем за край - един метален "постоянен обитател" на Никко -

Е, това е за сега. Дописане и ви пожелавам да бъдете търпеливи като японски майстори градинари, които наблюдавайки смяната на сезоните планират своите прекрасни градини...

11

Здравейте отново.
Тук е красива есен .... и е време за чайна церемония.

Позволете да ви предложа тази по Зен-ски празна чаша, и да се насладим на красотата на есента заедно...
Това е Фуджи сан, както се вижда в ясно време сутрин от 5тия етаж на нашето общежитие-
Ето ви и как изглежда есента от нашата японска градинка в центъра-


Е, как ви изглежда? Между другото в това езерце горе живеят едни от най големите декоративни шарани които съм виждал - толкова са дълги, че тъй като водата е мътна, човек никога не може да види цялата риба - обикновено когато застанете на брега, те доплуват, защото мислят че ще ги храните, но дори и тогава по-голяма част от тях просто изчезва в мътните дълбини. За да добите представа - разперете ръцете си. Да, горе долу толкова. Друго, с което това езерце е известно са комарите. Японските комари, или поне тези тук са по-малки от българските, с маскировъчна окраска (приличат малко на зебри - на бели и черни раета... питате от къде знам - ами, разглеждал съм ги много отблизо в леко размазано състояние...) и очевидно са развили и други стелт технологии- например при тях го няма това характерно жужене, което е характерно за европейските комари...
Е, такава е атмосферата при нас сега. И също така сега е моментът да се извиня на всички верни читатели за липсата на ъпдейти - просто напоследък стана доста ученето и просто вечер не остава много време за писане. Но ще се опитам да бъда по-постоянен от тук нататък.
Ето ви за финал цялостна снимка на нашата градинка -
И така... надявам се да сте останали доволни от есенните снимки. А аз тези дни ще се опитам най-накрая да снимам някои от по- големите храмове в Токио в есенен вид - чувам, че били много красиви. Е, до следващия път.

10

Здравейте пак.
Тези дни се събраха много впечатления, ще разказвам подред.
Първо на дневен ред и по важност е това, което нарекох "Преживяването с тайфуна". Всечки сте чували тази думичка, но какво е това? Ами простичко казано буря. Само че, тъй като се образува в океана, тя е придружена с ураганни ветрове и изключително интересното явление, което аз условно ще наричам "хоризонтален дъжд". Това е снимка от Шинджуку. Ако се загледате, ще забележите, че горните етажи на тези сгради са леко замъглени - облаците бяха на тази височина - около 100-120 метра от земята, и се движеха със скорост, ако се вярва на прогнозата да времето, която тук при тайфун показват на всеки 15тина минути, около 80 км. в час. Тук за първи път видях и хоризонтален дъжд. Нали разбирате, вятърът духа така силно, че дъждът вали почти успоредно на земната повърхност. това разбира се автоматично прави чадърите излишни - а моят например, от силния вятър се счупи изключително бързо... Всички знаете какво е това да ти се обърне чадъра от някой повей на вятъра. Е тук чадърите не само се обръщат, но и моментално се счупват, или да използваме по силна дума - потрошват се... Изключително интересно преживяване, ако сте с неопренов костюм. Иначе - ставате мокър за отрицателно време. Ат тук през пролетта и есента тези явления не са рядкост - например този тайфун беше номер 20 - тук ги номерират, с пореден номер - този явно е бил двайстия подред за тази година. А на следващи ден беше слънчево, и с изключение на счупетините чадъри, които човек може да види по кофите, нищо друго не напомняше за него.
Като пиша кофи, и се сещам за въпрос/тема номер две - кофите. Тук няма да има снимки, защото и кофите в Япония са изключително малко, а тези, които все пак съществуват, са строго специализирани само за определен тип боклук, най- често празни алуминиеви кутийки от напитки. Взимайки придвид това, както и огромното население, си мисля че чистотата тук би могла да засрами доста европейски градове. Не казвам, че няма боклук, не, просто е изненадващо малко. Хората тук просто не са научени да цапат. Ето, например в училище всеки ден след часовете учениците задължително остават да си почистят класната стая - тук няма чистачки, а под почистване не се рабира само прибиране да боклука - хората си търкат пода с парцали, бършат прах и т.н. И си мисля дали това не е добър старт в живота, и как биха реагирали нашите ученици, ако от утре например въведем задължитлно почистване след часовете...(не ми казвайте, сещам се - ама аз съм с нови дрехи, ще се изцапам... ама как ще чистя - нали си има чистачка...или пък ооо, ама този боклук не съм го направил аз...)
За финал - ето ви забавна снимка -
Това е вагон във влака, който е само за жени от 8 до 9.30 сутрин и от 20 до 21.30 вечерта. Тогава е прословутия час пик, по време на който транспортът е претъпкан, и жените, страхувайки се от посегателства от страна на неприлични чичковци, си имат отделен вагон...
Е, за сега ви пожелавам приятен ден, пък скоро ще се видим отново качени върху насочените електрони, които ни свързват както си седим пред нашите компютърни монитори.