... Продължение от вчера.
Ето това е яденето, сервирано в полета до Виена. Доста вкусно!
Ето и снимка през прзореца, някъде над Европа-
Виена е летище, в което настна лесно се прави трансфер - на практика гейтовете към всички полети са в едн малко кръгло помещение с фонтан посредата. С две думи - никакви проблеми. Втората - по-дълга част от пътуването беше с Boeing 777, сравнително нов самолет, за около 250 пасажера.
Полетът беше безпроблемен, с продължителност около 11 часа. Достатъчно да се схване яко човек от седене на едно място, а до мен седеше една възрастна японка, която веднага заспа. На мен през това време ми се ходеше до тоалетната. Не исках да я будя, и затова търпях някоко часа, защото тя седеше от страна на пътеката, и нямаше как да мина без да е станала. Накрая не издържах и я събудх, а тя започна да ми се извинява за безпокойството. Честта изискваше и аз да и се извиня, и като започа едно извиняване... Както и да е, след това се оказа, че тя е била в България и иска да напише туристически гайд за японци, решили да посетят нашата страна. До края на полета си говорихме с нея, и разбира се, нямаше сън за вашия скромен слуга. Но пък вдях изгрева над Сибир - красота, неивдяна от спящите пътници. Ето малко снимки от този полет-
А ето какво се се виждаше на монитора на гърба на седалката пред мен около час преди кацането-
И така пристигнах на летище Нарита. Тук беше 28 градуса и валеше дъжд. Ето такова време, но имайте предвид, че подади високата влжност е горещо и задушно -
На летището ме посрещнаха моите японски приятели, с които работя от няколко години. Малко хапнахме, след това се качих на автобуса, кйто щеше да ни откара до съседната префектура - Сайтама, където в град Кита Урава се намира и центърът, в който уча и от който сега пиша. Автобусът беше пълен с чужденци, и както се оказа - всичките колеги. След около два часа борба със съня в автобуса, който обикаляше из натоварените пътища около Токио стгнахме до местоназначението, където ни посрещнаха от центъра и ни качиха на малко автобусче. За около 15 минути стигнахме. Ето малко снимки от центъра - "Център за изучаване на японски език на Международната японска фондация" -
Повече - после. Ето и малко снимки от Кита Урава -
Като цяло това е едно много спокойно и приятно място. Направо като в хай-тек санаториум. Е да, има и учене де... Макар че още не сме започнали сриозно - до тук имаме само няколко пробни изпита, за да разбера горе-долу на какво ниво сме. Ще видим другата седмица как сме се справили, но не бяха прекалено трудни. Ами това е като че ли за начало. За сега най-ценното нещо за мен тук е фактът, че макар всички да сме от различни страни (Русия, Индонезия, Кения, Того, Турция, Румъния, Бразилия, Чили, Шри Ланка и т.н.), всички говорим помежду си на японски (е, с изключение на дамите от страните на бившия Съветски съюз, които, като разбраха, че разирам руски, не искат да си говорят с мен на японски). От днес имаме 3 дни почивка и ще ходим до Токио - няколко колежки искат да си купят компютър и ще им помогна - отиваме в Акихабара! Ще пратя снимки свевременно. Ами това е за сега - не знам как ще се развиват нещата от тук нататък, но засега хоризонтът е чист и безоблачен, а ние се реем в междукултурна обстановка - съвсем буквално при това.
Е всичко хубаво и, както казват някои хора - "Дописане" (нали знаете, по аналогия с довиждане и дочуване).
До тук не прилича много на Токио, нали? Ето ви за десерт нещо по - характерно
Ами това е за тази вечер (добре е да знаете, че пиша тези неща винаги около полунощ. Надявам се да ми простите евентуалните печатни и смислови, както и ако може, стилистични и правописни грешки).
