3.5

Днес искам да напиша за нещо, което няма нищо общо с основната тема на този блог.
Историята започва много банално - с разглеждане на български песни в Youtube, тъй като мисля да си взема известно количество в Япония. Е, тъкмо гледах няколко осъвременени версии на народни песни в изпълнение на Слави Трифонов, и случайно се загледах в коментарите - представете си изненадата ми, когато видях коментари от македонци, в които се казваше, че тези песни са македонски, а ние, българите сме крадци на фолклор (а освен това и татари, което не го разбирам много). На тези коментари пък някакви българи отговарят обиждайки с псувни македонците, които на свой ред също ругаят. Тъй като смятам, че повече или по-малко съм възпитан културно, няма да напиша в прав текст какво мисля. Вместо това - ето ви няколко случайни асоциации:

1. (това е малко отвлечено, но все пак) - Как можеш да накараш нормални, обикновени хора, които като мен с вас работят за да си изкарат прехраната, да учат, да мечтаят и т.н., да загърбят своя живот и да започнат да се мразят и избиват взаимно? Въобща, какъв е механизмът, заложен във хората, който ни кара за завиждаме, да мразим, да се страхуваме и да подхождаме с предубеждение към чуждото? Как се предизвиква омраза? Не е ли всичко това функция на егоизма?

2. Ето и нещо провокативно - какво означава да бъдеш горд от факта, че се българин (или примерно французин, японец, американец, турчин, изобщо какъвто и да е? И дали често в гордостта (особено в тази) не се коренят някакви компелкси?

3. Моята утопична идея за света:
Първо - няма граници. Изобщо. Никакви ограничения върху предвижването на хората (в това огношение смятам , че ЕС е крачка в правилната посока). Второ - високоилнелигентно общество - задължително обучение на всички на високо ниво - вярвам, че дори последната чистачка, или примерно разносвач/мияч на прозорци/боклукчия или какъвто се сетите може само да спечели от своето образование (само си представете високотехнологично метене - с роботизирана метла с изкуствен интелект, който се програмира от съответната чистачка, чиято професия се смята за много престижна и отговорна, а конкурсът за наемане на работа е един от най-тежките). Трето - разликата между хората да остане на културно (фолклор, изкуство и т.н.) ниво, а не на държавно такова.

4. Колко е идиотско да се каже "мразя Турците/Циганите/Руснаците/Немците или които там мразя!"? Или пък (само пример, но това конкретно го чувам често) мразя Руския език! Такова изказване не е ли израз на ниска култура; изказване, на човек който не знае какво говори?

Бих писал и още по въпроса, но няма да го направя днес, много стана...

Ще завърша с един малък цитат по памет (не съвсем, защото живеем в 21 век и бъдщето, както и Google са тук при нас):

Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say that I'm a dreamer
But I'm not the only one
I hope someday you'll join us
And the world will be as one


Peace, my brothers.

3

Тези дни търся различна информация за пътуването ми до Япония. Ще летя с Австрийските авиолинии (или "аеролинии", както пише в българския вариант на страницата им http://www.aua.com/bg/bul) през Виена. Мислех си, че летейки с австрийците, ще имам една нощ престой в града, но не - кацам на летището във Виена в 12:15, а полетът до Токио излита в 14:05. Значи ще се бърза. Нищо, в Интернет пише, че трансферите там са много лесни и не отнемат повече от 15-20 минути. Да се надяваме, че няма да има закъснения.
Както и да е, получих си програмата за 6те месеца, през които ще се обучавам. Изглежда горе-долу така:
Всеки ден сутрин от 9:30 до 12:20 3 учебни часа (50 минути = 1 час), след това обедна почивка до 13:45, след това според деня или часове (понеделник и четвъртък), или извънкласни занимания, или индивидуални насочващи часове - 2 часа, до 15:35. Събота и неделя са почивни дни. Хе-хе, обратно на училище! В програмата са включени освен учебни часове и изпити няколко учебни пътувания из по-известни места в Япония, както и т.нар. "хоумстей", или отсядане при приемно семейство. На пръв поглед изглежда доста натоварена, но да видим;-)

Както е да е, в момента се готвя психически за голямата промяна - България - Япония, която ме чака. Никога не е лесно, особено когато любимите хора са далеч, но все пак по- важната част от тях ще дойдат зимата да ме навестят, тъй че всичко е наред. Преди много време Мусаши Миямото е записал в тефтерчето, което винаги носел със себе си: "Да ти е безразлично къде ще живееш!". Има много мъдрост в тази мисъл...

И така, уважаема многохилядна публика верни читатели, Live Long and Prosper за сега, а пък после пак ще пиша.